Морето, което храни цели семейства, вече е опасна зона

Уловът е наполовина, леферът така и не дойде, а екипажите се страхуват от плаващи отломки и заглушени навигационни сигнали. Ако кризата в Черно море продължи, рибата може да поскъпне до Нова година. По-добре да стоим на брега и да сме гладни, отколкото във водата и мъртви.

Тази мрачна равносметка описва новата реалност за българските рибари след зачестилите атаки срещу кораби в Черно море. Страхът вече определя кога да излязат в морето, докъде да плават и дали рискът си струва. Морето, което храни цели семейства, се превръща в източник на несигурност, пишат от "24 часа".

Част от екипажите избягват нощния риболов, други се придържат близо до брега. А междувременно рибарите се сблъскват с още един проблем — уловът е намалял драстично, а очакваните есенни пасажи така и не се появяват.

"Рибарите са изпаднали в стрес. Всеки си гледа живота и спокойствието", разказва председателят на асоциация "БГ фиш" Йордан Господинов, която обединява значителна част от големите риболовни кораби в страната, пред "24 часа".

Обичайно през есента българските рибари очакват цаца, сафрид, лефер, чернокоп и паламуд. Тази година обаче морето край Варна не предлага очаквания улов. Вместо големи пасажи има отделни малки струпвания, които трудно оправдават разходите за един риболовен рейс.

"От две седмици, от първото нападение на кораб, пред българския бряг няма риба", е тревожната констатация на рибарите.

Един взрив се чува на километри, а във водата се разнася по-далече, отколкото във въздуха. Тя е по-плътна и се пренася на по-голямо разстояние. Рибата бяга - плаши се от такива неща. Усеща го с цялото си същество", разказва потомственият рибар Теньо Тенев.

А по данни на "БГ фиш" уловът до октомври е намалял приблизително наполовина спрямо същия период на миналата година.

Особено болезнено е отсъствието на лефера - една от най-ценните риби за местните рибари. Паламудът също от години заобикаля района в значителна степен, а сега и очакваните количества сафрид, лефер и чернокоп не се появяват.

Според рибарите мощните детонации в морето може да разпръсват пасажите. Когато рибата се движи на огромни групи, мрежите могат да донесат стотици килограми или тон. Ако пасажът се разпръсне, уловът може да падне до 50-100 кг.

Рибарите обаче не изключват и влиянието на метеорологичните условия и естествените миграции.

Риболовът е бизнес с високи постоянни разходи. Един кораб може да изразходва между 200 и 500 литра гориво за рейс, а на борда обикновено има четирима-петима души, чиито заплати трябва да бъдат осигурени. Към сметката се добавят ледът, оборудването и съхранението на улова.

След всичко това, ако корабът се върне със 100-200 кг риба, печалбата може да се стопи. При няколко неуспешни излизания ситуацията става още по-тежка.

"Така несигурността в морето се превръща в несигурност на брега. Когато няма работа, част от хората търсят друга прехрана — някои могат да започнат да карат таксита, други да заминат в чужбина", разказва Господинов.

Рибарският флот е притиснат между риска за живота и риска да остане без доходи.

Опасността не е само във възможността за нов удар. Рибарите се притесняват и от плаващи отломки, които могат да останат почти изцяло под водата и да бъдат забелязани твърде късно.

При по-висока скорост малък предмет трудно се различава от повърхността, а през нощта видимостта е още по-ограничена. Рибарят Теньо Тенев разказва, че е забелязал предмет, който му е заприличал на отломка, но не може да потвърди какво е било.

Допълнителен проблем са смущенията в навигационните сигнали. При загуба на GPS координати и комуникация корабът може да изпита сериозни затруднения особено когато се намира на десетки мили от брега. 

"Когато няма GPS координати, или връзката накъде плувате към Русия, към Крим, към Украйна?", описва риска представителят на "БГ фиш".

Не е установено кой предизвиква тези смущения. Рибарите не обвиняват конкретна страна или институция, но настояват, че последиците от ескалацията в Черно море вече се усещат пряко в работата им.

Засега пазарът се снабдява от наличните количества в складовете. Но ако уловът остане нисък, а запасите се изчерпят, цените могат да се повишат.

Когато няма дадена стока, цената се увеличава, обяснява представителят на асоциация "БГ фиш". Ако ситуацията продължи още два месеца, рибата може да поскъпне до Нова година.

Това не е заплаха за умишлено повишение, а предупреждение за последиците от по-малкото предлагане. Колко дълго ще стигнат наличностите в складовете, засега не е ясно.

Асоциация "БГ фиш" обединява значителна част от големите риболовни кораби. Според данните на организацията нейните членове са осигурили 63% от улова на риба, рапани и миди през миналата година. Затова затрудненията на този флот могат да се отразят не само на отделните семейства, но и на снабдяването на пазара.

Рибарите не отричат необходимостта от военни учения и мерки за сигурност. Но настояват да се отчита и въздействието на военната активност върху хората, които работят в морето.

Паралелно с кризата секторът се подготвя и за по-широка цифровизация. Предвижда се риболовните съдове с дължина от 9 до 12 метра да бъдат оборудвани с проследяващи устройства, а електронното отчитане да позволява по-добър контрол върху улова и произхода на всяка партида. Това би могло да ограничи и сивия сектор.

Но за рибарите най-неотложният въпрос е друг: кога ще могат отново да излизат спокойно в морето и дали ще има какво да уловят.

"Не обвинявам никого и не посочвам никого. Факторите са много. Но в края на краищата ние сме ощетени. Не само сме ощетени - застрашен е животът ни", казва Йордан Господинов.

Ако напрежението в Черно море продължи, последствията няма да останат само на пристанищата. Те могат да стигнат до рибните борси, магазините и трапезата на потребителите — под формата на по-малък избор и по-високи цени. За рибарите залогът е прост: да могат да работят, без да рискуват живота си, и да има риба, която да донесат на брега.