Каменните гъби край с. Бели пласт

Природният феномен Каменните гъби (известен още като Скални гъби) е разположен на около 1 км северно от село Бели пласт, до самия път между Хасково и Кърджали. Местните го наричат Мантаркая. Това бях прочела в интернет, когато реших, че непременно искам да ги видя. Използвах първото пътуване в района и поехме за село Бели пласт. Дотук добре, но по пътя нямаше нито една кафява табела и когато пресякохме селото по дължина и се оказахме сред нищото, предположих (и с право), че сме ги пропуснали някъде по пътя. Върнахме се в селото с идеята, че местните ще ни упътят. За съжаление това се оказа много трудно, защото в следобедната мараня улиците бяха пусти, а единствените възрастни хора, които седяха на скамейка пред дома си говореха само турски. Усмихваха ни се любезно, но разговор не се получи...  

Решихме, че ще се движим максимално бавно и ще оглеждаме внимателно околността. Така малко след селото открихме и гъбите – отляво на пътя. Нямаше паркинг, нито някой, който да ни разкаже нещо за уникалната гледка, изникнала пред очите ни. Но имаше табела, според която за обекта са разходвани европейски средства (може би за рехавата оградна мрежа, която го опасва). Спряхме на едно затревено островче край пътя. Гледката наистина е изумителна – сред почти лунния пустинен пейзаж на площ от 3 - 4 хектара като в полето са накацали огромни скални късове, приличащи на гигантски гъби.

Високи са по 2 метра и половина. Толкова е и ширината на шапките им. Пънчетата имат розов оттенък заради минерала клоиноптилолит. Зеленият цвят на шапките се дължи на друг минерал – селадонит. Други минерали придават още разнообразни оттенъци – сиви и черни петна по пънчетата.

Гъбите са се оформили преди много време – още през палеогена. Образували са се вследствие на вулканична подводна дейност, когато тук е било дъното на море. След оттеглянето на водата, дъждът, слънцето и вятърът са свършили фината работа и са дооформили образуванията в днешния им вид. Минералите, от които са съставени шапките на гъбите, са по-здрави и устойчиви от тези, съставящи пънчетата. Това е довело и до различната степен на изветряне и до обарзуването на формата на гъба. Местността е обявена за природна забележителност на 13 май 1974 г. по силата на заповед №РД-552 на Министерство на околната среда и горите. В защитената местност могат да се наблюдават интересни видове птици: орел змияр, египетски лешояд, червенокръста лястовица, испанско и обикновено каменарче.

Легендата
Според легендата, която ни разказа по-късно една любезна сервитьорка в крайпътно заведение, каменните гъби са дъщерите на въглищаря Радуил.  Въглищарят живеел в крепостта Перперикон заедно с четирите си красиви дъщери. Една слънчева утрин тръгнали за вода извън крепостните стени. Изведнъж на хълма зад реката видели голяма орда от нашественици. Бегом се прибрали в крепостта. Започнала люта, но неравна битка. Много от мъжете били избити, а голяма част от жените - пленени. Сред тях били и дъщерите на Радуил.

Повели ги към водача на ордата, възседнал расов кон край близката река, да ги огледа и задели най-красивите за себе си, а останалите да продаде за робини. Щом го наближили, ярост обзела сърцата на девойките. Вкупом грабнали кой каквото намери - дървета, камъни и започнали да замерят конника. Изплашил се конят, изправил се на задните си крака и нищо неподозиращият ездач паднал на земята. Втурнали се четирите девойки към него и го разкъсали. След това избягали в близката гора.

Най-близкият приятел на водача хукнал да преследва момите. По заник слънце ги застигнал, замахнал с ятагана и отсякъл главата на първата от тях. Щом докоснала земята, тя се превърнала мигом в каменна гъба. Същото се повторило и с другите две сестри. Преди да покоси главата на последното девойче, тя сама се превърнала в камък. Ужасен, понечил да избяга с коня си, но при първата крачка се превърнал в черна скала. И днес хората наричат самотната канара в близост до гъбите Каратепе.
Марица Гърдева