Непознатата история: Преди 30 години Варна свърза България към интернет

Една от най-големите придобивки за нашата страна във времето на върховите съвременни технологии  е дело на варненски учени. И в частност – на преподавател и негови студенти от  варненския Технически университет. Как  преди  три десетилетия бяха направени първите връзки у нас с информационната онлайн  мрежа интернет?  Кои са създателите на   първичния домейн „.bg”, на първото предлагане на електронна поща, на първите уеббазирани приложения, на първата съвременна система за  регистрация и поддръжка на интернет домейни в областта „.bg” и т.н.  

Инж. Д. Калчев (вляво) и инж. Д. Славов

Инж. Драгомир Славов 20 години е бил преподавател по микропроцесорни системи. А някогашният му дипломант инж. Даниел Калчев,  наречен „студентът мечта”, днес е  фирмен съдружник на бившия си наставник. След 30 години двамата отново гостуваха на своите колеги по повод юбилея.
Само десетина години след световния старт на интернет в САЩ преподавателят, дипломантът му и още трима негови състуденти правят първите стъпки към интернет пространството и впоследствие регистрират фирма.  Чрез нея първи в страната започват да работят по интернет технологиите – за научни изследвания, обучение, програмно осигуряване. И няколко години по-късно започват да предлагат съответните услуги у нас, като 

пускат  първия уебсървър в България

„Това включване към Мрежата не се случи отведнъж – споделя инж. Драгомир Славов. – То беше  дългогодишен процес на изследвания в областта на комуникациите. В началото – на телефонните. Не стана с внезапно хрумнало решение да създадем български интернет, а чрез много труд и натрупано ноу-хау, чрез много придобити знания, чрез обмисляне и реализиране на различни идеи в областта на съобщенията за близко и далечно отстояние. Затова не може  да се постави точна дата на интернет връзката и потреблението ни, а само ориентировъчна. Като предистория, през 1976 г. бях асистент в тогавашната катедра „Радиотехника” на университета, в която преподавахме програмиране на различни езици и работа с аналогови изчислителни машини за тестване и диагностика на телефонни мрежи. С  колектив, който ръководех, през 1979 г. сключихме договор с Министерството на съобщенията да разработим хардуер и софтуер за контрол и диагностика на телефонните постове. За целта трябваше да свържем няколко компютъра при тогавашните им огромни размери, за да си обменят информация. И за да могат да си „общуват”, създадохме нужните протоколи за комуникация, като впоследствие за свързването на все повече компютри трябваше да се уеднаквяват все повече протоколи. Но това  още не беше интернет. 

инж. Драгомир Славов 

С много труд през 1982 г. създадохме материална база за нова катедра „Изчислителна техника” и работехме по задачи на промишлеността.  Създадохме лаборатория по хидроакустика, в която се занимавахме с цифрова обработка и разпознаване на сигнали с цел шумоустойчиво предаване на данни по хидроакустични канали, образуващи се във водна среда.
Работата по изграждането на информационно-диагностична система започнахме през 1985 г. За връзка между отделните системи трябваше да изработим собствен метод за предаване на данни на голямо разстояние – вече не чрез дотогавашните телефонни чифтове, а чрез компютърни системи. И с избрани от мен талантливи  студенти  през 1987-а   приключихме успешно проучвателните работи. 

Тогава това беше уникално за страната 

Предадохме темата на Министерството на съобщенията, утвърдиха я, но съответните институции не проявиха  интерес да внедрят разработката. 
Така се стигна до годината на политическия преход през 1989-а, когато вече можеха да се създават частни фирми. Благодарение на това аз, Даниел и още трима мои студенти регистрирахме частно дружество, благодарение на което  разработката ни видя бял свят през 1990 г. Постепенно влизахме в интернет комуникациите – първо електронната поща, после пълен достъп до Мрежата. И започнахме да предлагаме услуги на клиенти, като дружеството ни стана първият български дистрибутор на масовото интернет потребление. 

Година по-късно създадохме регистъра на  „.bg”

и 7 години безплатно регистрирахме домейните, за да ги популяризираме, защото още нямаше особен интерес. Но имахме честта да създадем мрежата за изследвания на Института на БАН по информационни технологии (тогавашният ИТКР), както и на Софийския университет”, обобщи инж. Славов. 
Разбира се, исканията за регистриране на домейни постепенно нарастват с хиляди и за да бъдат  своевременно удовлетворявани,  инж. Славов разкрива нова фирма, чрез която са 
 

регистрирани и  домейни като google.bg, abv.bg, president.bg, parliament.bg, yahoo.bg

 и т.н . А звеното за създаване на програмни системи и  уеб базирани софтуерни решения се обособява в трета фирма.
През 2006 г. екипът на инж. Славов създава нова система за регистрация и поддръжка на домейни, работеща автоматизирано. Това ражда много идеи, една от които е личният компютър да  разпознава дистанционно, че тъкмо ти ще го ползваш, а не друг. Това тогава е било новост в световен мащаб. С годините следват създаване на спецификация за собствен протокол и редица други нововъведения, а в  последно време – на регистър за интернет областта на кирилица „.бг”, който е предимно с културно значение за страната ни. 
Днес всички имаме възможност да ползваме защитеното българско интернет пространство, заслуга на Варна и на талантливи негови учени. Очакваме нашият град и в бъдеще да се отличава с авторства на нови уникални разработки и научни открития.

НИКОЛАЙ ЖЕКОВ

Четете още:   Непознатата история: Карал Новелич и убийството на Анна Симон