Непознатата история: Болестите, които лекува Варна

След Освобождението по-богатите граждани в столицата, и особено княжеското обкръжение, постепенно наложили традицията през лятото да се пътува до Варна за здраве и отмора. Престоят бил със строго индивидуална за всеки продължителност (според финансовите възможности на госта и времето, което можел да си позволи за почивка), но рядко някой престоявал по-малко от две седмици. Много висши чиновници наемали вили или къща в града и настанявали семействата си за цялото лято, а те се връщали да изпълняват задълженията си в София.

След като през 1925 година Варна е обявена за морски курорт с министерско постановление, общината предприема редица действия за реклама на курорта, а през 1932 година излиза и специализирано издание „Въ Варна за красота и здраве“, чиято цел е да промотира морския курорт не само като място за отдих, но и за лечение. В единствения брой на списанието са представени наличните ресурси и възможности на града и крайбрежието. Публикувани са практически съвети за правилно прилагане на морските бани и рационално използване на природните дадености.

Голяма част от тридесет и двете страници на изданието са отделени за значението на морето за здравето на курортистите. Най-обстоен в това отношение е материалът на известния варненски лекар д-р Кирил Йорданов Ганев.

Д-р Кирил Йорданов (както се подписва най-често, само с презимето си) през 1928 г. оглавява Общинската детска амбулатория, редактор е на варненското месечно списание „Народно Здраве“, вестник „Завой“, а по-късно и на научнопопулярното списание „Природен лекар“.

Според него „Болестите, които лекува Варна“ или

заболяванията, подходящи за морелечение, се разделят на групи

съобразно „това, где се намира паталогическият процес“:

I. Строго показани, при които слънцето докарва непременно пълно оздравяване. Такива са английската болесть - рахита, и костната туберкулоза.

1. I. Надеждни, при които добрия резултат не е абсолютно сигурен, но много вероятен. Тукъ спадат някои случаи от костната туберкулоза, така наречената Алопеция ареата, мокрещи екземи, анемия у кърмачетата.
2. I. Позволена хелиотерапия. Тук са случаите при които слънцелечението е позволено, може да донесе в някои случаи оздравяване и може да се опита, но при съмнителни резултати. Такива съ косопада, някои апоплектични състояния, фиброзната форма на белодробната туберкулоза.

IV. Безнадеждни (неподходящи за морелечение). Част от апоплектичните състояния и екзекутивната форма на белодробната туберкулоза.

V. Строго противопоказани.

Лекарят смята, че варненският климат е особено подходящ за туберкулозно болните.

Още по-точно и по-подробно целебната сила на морето край Варна, „за знание на ония, които възнамеряват да го посетят“, дава информация в бр.7 от 1 юли 1931 г. на вестник „Варненски кореняк“, К. Караджов. Той прави обстоен анализ на лечебните свойства на морската вода, въздуха, пясъка и т.н. и също групира заболяванията, но използва друг показател - според 

„кой от тия фактори кои болести лекува:

I. Климатотерапия и аеротерапия (климатолечение и въздухолечение): слаботелесните; страдащите от преумора, рахитизъм, скрофула, анемия, лимфатизъм, наследствена слабост; от възпаление на трахеобронхитичните жлези, магарешка кашлица, белодробни недооздравели болести; от всевъзможни туберкулозни на костите, жлезите, кожата, перитонеума (извън острия период, но по възможност в началото), заболявания от артритизъм, ревматизм.

Противоуказана е за очните и ушните страдания.

II. Таласотерапия (морелечение): страдащите от лимфатизм, скрофула, жлези, местни туберкулозни заболявания, възпаления на костите (остеити, живеница), на костната обвивка (периостеити), хронически артритизъм; от болестите на обмената (подагра, затлъстяване, захарна болест); от разширение на вените; безплодните млади жени, неправилни периоди на жени и моми (трудно идване на периода); болните от всекакви възпаления и страдания на матката и нейните придатъци, матъчни кръвотечения, невралгии на половите органи и всекакви последствия от боледуване или повреждане на женските полови органи; лекета, останали от бременности или дълго употребление на арсеника или от слънце.

Противоуказана е за страдащите от сърдце, ревматизъм, нефрит, бронхит, астма, емфизем, нервна възбудимост, белодробна туберкулоза с треска, очни и ушни болести в острия им период; старците — За деца слаби, деликатни, нервни, лесно настиващи добри са хладките морски бани.

III. Хелиотерапия (Слънцелечение): страдащите от бавна хроническа туберкулоза, трахеобронхитичните жлези, туберкулоза на гръкляна (ларинкса), на бъбреците, плеврата (плеврит), перитонеума (перитонит, особено с воднянка), външна или хирургическа туберкулоза, туберкулозен лъжеревматизъм; от разни нетуберкулозни язви (вследствие разширение на вените, замръзване, гангрена, бавно зарастващи язви), конвалесцентите от разни болести, слабите деца, хроническите ревматици (заравяне в песъка), страдащите просто от нерви.

IV. Стафилотерапия (гроздолечение); страдащите от артритизъм с всичките му проявления, затлъстяване, подагра, диспепсия вследствие леност на червата, прилив на кръв в черния дроб у диспептиците, хемороиди, хронически запек, литиазиси (песък или камъни в черния дроб, бъбреците и пр.).

Противоуказана е за страдащите от захарна болест (диабет).

Освен всички изредени до тук страдания, които климатът във Варна лекува, според д-р Петър Скорчев – директор на Бактериологическата и противобясна станция, той е и „най-подходящата почивна станция за страдащите от физическа, умствена и духовна преумора“.

Управата на варненската община, която се опитвала да бъде в крак с модерните традиции в Европа,

особено що се отнасяло до развитието на града като курорт, вижда сериозен потенциал за удължаване на туристическия сезон чрез морелечение и гроздолечение. Така през 1933 година край Варна в курорта Св. Константин е открита „Първата гроздолечебна станция“. Сред първите й посетители имало много чехи и поляци, които пристигнали по лекарско предписание. По този повод журналистът и общественик Бончо Генчев пише в бр. 323-324 от 18 септември 1933 г. на „Варненски общински вестник“: „Гроздолечението във Варна е една идея, която не иде случайно, а е плод на дълги наблюдения и на една положителна вече констатация и която идея, требва да бъде обикната от всеки наш съгражданин, защото заедно с материалната полза, ще дойде и оная да се допринесе в стремлението ни да бъдем едно здраво племе“.

В същия брой на вестника д-р Недялков, управляващ лекар на Държавния детски морски санаториум „Царица Елеонора“, дава отчет за дейността на лечебното заведение от създаването му през 1905 г. и ползата от него за лечението на децата на възраст „от 2 до 15 г., страдащи от костни и ставни туберкулозни поражения, от туберкулоза на жлезите, перитонея, половите жлези и др. т.нар. хирургични туберкулозни страдания“.

Според доклада „От  1905 до 1932 г. са лекувани в санаториума 555 деца до 5 год. възраст, от  5 до 10 – 3298, и от  10 до 15 г. - 4510 деца, всичко 8363 деца, от които 49.1% са били момчета и 51.9% момичета. От  1922 до 1932 г. са лекувани 5530 гражданчета и 1422 селянчета. До 85% от децата са били бедни и само около 15% са лекувани с такса, която от две години е намалена на 900 л. месечно. В санаториума се приемат деца от всички краища на отечеството ни. Най-много деца са постъпили от окръзите Софийски, Варненски, Плевенски, Търновски и Русенски. От общия брой на постъпилите деца са изписани оздравели 5162, или 64.3%, с подобрение са излезли 2568 деца, или 31.3%. По едни или други причини са били изписани без подобрение 341 д.— 4.1%.  През всичкото време, от когато съществува санаториума, са умрели само 23 деца, което дава 0.28% смъртност“.

Тази положителна за дейността на Държавния детски морски санаториум „Царица Елеонора“ статистика е и най-добрата реклама на Варна като целебен морски курорт.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още: