Aнатолий Нагиев – “Бесният ловец” на Алла Пугачова

Доскоро руските правоохранителни органи предпочитаха да не си спомнят за Анатолий Нагиев. Не защото делата му са чак толкова секретни. И не защото маниакът преследвал прочутата легенда на руската естрада Алла Пугачова. А защото Нагиев успява да стори невъзможното: той избягал от стражите точно в момента, когато щели да го разстрелят. С бягството си маниакът, убил най-малко четири жени, си подарява още месец живот на свобода. И ако не била бдителността на обикновените граждани, неговите зверства може би щели да продължат много по-дълго.

Kой е Анатолий Гусейнович Нагиев –Бесния? Роден някъде в Дагестан през 1958 г. в бедно семейство от баща ингуш и майка казачка, на 23 години е осъден и разстрелян за шест зверски убийства. Достигнал височина от само 157 сантиметра, както много от “непорасналите” младежи компенсирал ръста с качества, придаващи му авторитет сред приятелите. Усилено се занимавал със спортна гимнастика и притежавал изключителна сила. Едва завършил училище, 16-годишен изкарал курс за киномеханик. Свободният му живот неочаквано бил прекъснат през 1975 г.. Седемнадесетгодишният Нагиев получил шест години лишаване от свобода по един от най-позорните членове на НК – 117-и (изнасилване), и бил изпратен в Коми АССР. Да те изпратят там, особено по 117-и, било опасно за здравето и сексуалната невинност. От “зековата” (затворническа) справедливост никаква физическа сила не помагала. От “горещото“ момче се получавало лагерно момиче.

Животът в затвора изобщо не е песен, особено за “петлите”, както наричат изнасилвачите. Трите години и половина, които Анатолий Нагиев прекарал в колонията, се превърнали в кошмар за него. Целият този ад бил съпроводен от песните на Алла Пугачова. Фонотеката не се отличавала с богат асортимент и касетата с нейни хитове се въртяла целодневно.

Нагиев бил освободен предсрочно в началото на 1978 г.. Бившият затворник пристигнал в Курск и се устроил на работа. Но гласът на Пугачова не спирал да звучи в главата му. Още в колонията решил да убие певицата, за да отмъсти на всички жени, които не му обръщали внимание и го довели до затвора.

Нагиев не можел да напуска Курск задълго, защото трябвало да се подписва в милицията. Но работата му като киномеханик налагала пътувания до отдалечени места, където прожектирал филми на селяните. Правоохранителните органи спрели да обръщат внимание на честите му отсъствия.

Извършил убийство през януари 1979 г. Второ – на 28 май същата година във влака Чикшино - Печора. Двете жертви били жени, които по нещо му напомняли за Алла Пугачова. Всичко това минало незабелязано.

Маниакът се възползвал от това и започнал често да пътува до Москва. Открил къде живее Алла Пугачова, бил наясно с графика на гастролите й, знаел кога обикновено се връща у дома. Веднъж дори я причакал, но не успял да изпълни своя замисъл заради охраната. “Реших първо да убия стария глупак – портиера, а после – нея. Трябваше да я накажа за всичко, което ми причиниха жените!” – признал по-късно Нагиев пред следователите.

След неуспешния опит той се отправил към гарата – имал обратен билет, а на следващия ден трябвало да се подпише в милицията. Нагиев бил превъзбуден от срещата очи в очи с Пугачова. Нейното лице, прическа и фигура не излизали от главата му. Качил се на влака Москва - Харков. Било 4 юли 1980-а. Не след дълго, улисан в своите мисли, маниакът забелязал в съседното купе жена, която му заприличала на певицата. В това нямало нищо необичайно – по това време много жени имали прически а ла Пугачова. Но той бил непоколебим – това е ТЯ! Завлякъл жената в своето купе, изнасилил я зверски и я удушил. Трупът изхвърлил през прозореца. Но не се успокоил. Излязъл от купето и пак тръгнал на лов.

За един ден – колкото е пътят от Москва до Курск, Нагиев изнасилил и убил още три жени, едната от които служителка във влака. Телата изхвърлял през прозореца! “Във всяка от тях виждах Алла и всяка умираше, защото жените са ми носили само страдания!”, казвал убиецът.
Ако разследващите бяха успели да докажат всичките четиридесет убийства и изнасилвания, за които е имало съмнения, че са негови, то Нагиев щял да надмине по “знаменитост” своя колега Чикатило. Той убил само 36 души, и то за 12 години, а Нагиев над четиридесет за година! 
Алчността, както е известно, погубва

Алчност и невнимание погубили Нагиев. Преди да изхвърли труповете на жените през прозореца на влака, той ги обирал. Събрал купища златни украшения, които започнал да продава в заложни къщи, като дори използвал собствения си паспорт! За негово нещастие една от жертвите била от семейство, където фамилните ценности се предавали по наследство и се отличавали от бижутата по магазините. Убиецът пробвал да продаде старинен пръстен, обяснявайки, че бил го купил за жена си преди година от обикновена бижутерия. Опитният продавач в оказиона веднага позвънил в милицията. Оперативните сравнили пръстена с описаните скъпоценности, които изчезнали от жертвите във влака Москва - Харков. Веднага станало ясно, че са попаднали на сериозна следа.

Задържали Нагиев в заложната къща, когато дошъл да провери дали е продаден пръстенът. При обиск в дома му намерили още бижута на жертвите в злополучния влак. Срещу него веднага било повдигнато обвинение за изнасилването и убийството на четирите жени. Както споменахме, Нагиев не се признал за виновен по други сходни случаи. Но на съда били достатъчни само тези зловещи убийства, за да даде най-тежкото наказание – смърт! Нагиев изслушал решението на съда най-спокойно. В главата му вече имало план за бягство. 

През 1981 г. смъртните присъди се изпълнявали на няколко места. За осъдените в европейската част на страната това било Новочеркаск. Натам повели Нагиев заедно с още няколко осъдени. Влакът пристигнал на станция Хотунок, малко преди Новочеркаск, късно през нощта на 19 август 1981 г. със закъснение. Там осъдените трябвало да бъдат предадени на охраната от местния затвор. Тези, които ги съпровождали, нямали търпение да се освободят от “товара” си и да отдъхнат. Най-вероятно затова забравили да предупредят колегите си, че в досието на Нагиев е отбелязано с червено ”Изключително опасен. Склонен към съпротивление и бягство”. Предаването минало бързо. Заповядали на затворниците да клекнат (така се процедирало по онова време) в очакване на камиона, който, незнайно защо, също закъснявал. Ръцете на Нагиев били закопчани с белезниците отпред, а не зад гърба, както се полагало за потенциални бегълци. В това време на мястото на спецвагона дошъл товарен влак. Когато приближил, Нагиев бързо скочил под колелетата му. Шансът да не загине бил едно на хиляда, но той рискувал. И не само че успял, а и се скрил! Спрели влака, довели следови кучета, но маниакът бил изчезнал.

Бягство на “смъртен” – това било извънредно произшествие. Веднага съобщили лично на всемогъщия министър на МВД Николай Шчолков. Той разпоредил беглецът да бъде намерен за три дни. Заповедта не била изпълнена, въпреки че в преследването били включени не само милиционерите от Новочеркаск, но и оперативни работници и доброволни отрядници от съседните области.

След двуседмично търсене няколко началници в УВД и Главното управление на затворите били понижени в длъжност. Доброволец отрядник от селцето Янково до Новочеркаск забелязал, че над една купа сено се вие тънък дим, но сеното явно не горяло, и той отишъл да провери. Под сеното открил малка землянка, в която на огъня къкрела тенджера, имало мъжки и женски дрехи, посуда, продукти, но обитателите ги нямало. Всичко това му се сторило много съмнително. Знаейки за избягалия “смъртник”, веднага съобщил в щаба по издирването за намереното леговище.

“Ще ми помогнеш ли да избягам?”

Буквално след половин час местността около Янково била претърсена до основи, но не намерили никого. Ясно било, че не може да избяга надалеч и все пак? Изведнъж вниманието на милиционерите било привлечено от странна гледка. Недалеч, близо до крайните селски къщи, бягала някаква циганка, гонена от група пийнали мъже. Верен на инстинкта си, старшият на групата издирвачи заповядал да се стреля по бегълката – щом бяга, значи нещо не е наред. Ранили “циганката” в корема, въпреки че било заповядано да се стреля в краката. Когато отишли до падналото тяло, милиционерите разбрали, че това е издирваният Нагиев, преоблечен като циганка! “Защо я гонехте?”, попитали униформените мъжете.

Оказало се, че отскоро в селото започнали да изчезват дрехи и храна – нищо ценно, но все пак неприятно. Същия ден имало сватба. Мъжете пийнали, излезли навън да попушат и видели някаква циганка. Някой се сетил, че тя може да е крадлата. Викнали й, но тя не спряла. Те я подгонили и така привлекли вниманието на милицията. Нагиев бил ранен доста тежко. Но въпреки че бил осъден на смърт, преди да го разстрелят, се наложило да го лекуват. Разказали за “подвизите“ на Нагиев на лекаря, който го оперирал, и той с отвращение се заел с работата си. Казват, че изгребал кръвта от раните на убиеца с обикновена стъклена чаша, но той все пак оживял. Когато след два дни отворил очи и видял медсестрата, първият му въпрос бил: ”Ще ми помогнеш ли да избягам?”. След още седмица го закарали в затвора. Месец по-късно чул наново окончателната присъда, която прочели още веднъж. Когато го повели на разстрел, успял да се отскубне и отхапал цяла фаланга от пръста на един от пазачите. А после се разкрещял: ”Аз нападнах сътрудник на органите! Това е ново престъпление, трябва отново да ме съдите!”.

Разчитал, че пак ще го поведат на съд и пак ще има шанс за бягство. Но не би – управата на Новочеркаския затвор, видяла какво ли не, не смятала да бави изпълнението на присъдата. Маниакът не дочакал отсрочка. Нагиев бил погребан под инвентарен номер в затворническото гробище сред много други като него.