Правото на бай Сандо

В края на XIX и до средата на XX в. една трета от внесените в Княжество България стоки и повече от една четвърт от изнесените минава през Варна. Развитието на града е тясно свързано с износа по море на храни. Ст. Кабакчиев дава обобщено описание в своите спомени: "Главната търговия във Варна беше със зърнени храни. Износът на всички храни от Разградско, Джумайско (Търговище), Шуменско, Провадийско, половината от Делиормана, Добричко и Варненско се изнасяше през Варна.” Известният наш статистик Кирил Г. Попов в специална статия анализира особеностите на стокооборота: "Търговията на варненската пиаца е едра търговия. В това отношение Варна няма конкурент в княжеството. Депозитите на варненското тържище са най-едрите в България. Самият вид на стоката, вносната, която влиза през Варна, налага това като условие на конкуренцията. Такива стоки са например колониала, евтината манифактура, галантерията и др. 

Най-крупните търговски сделки и спекули в княжеството се падат на варненската пиаца 

И търговският район на варненския пазар отчасти налага това. Именно обширността на тоя район изисква едра складирана стока."  Животът в целия град е нагоден да обслужва едрата морска търговия. Преди Освобождението не се развива особено местната индустрия. В своите пътеписни очерци Ив. Богоров пише на 27 януари 1867 г. за Варна следното: "...Изобще, тия хорица немат никаква индустрия, всичко, щото е за облекло, закачи от риза до обуща, все се купува отвън". Това състояние не търпи особени промени след Освобождението.

 
През 80 - 90-те години на XIX в. занаятите и индустрията във Варна се развиват дотолкова, колкото да обслужват само градското население. Техните изделия не са предназначени за износ, поради което във Варна не се организира нито седмичен, нито годишен панаир. От друга страна, бързото увеличение на варненското население увеличава потребностите от занаятчийски изделия, поради което след Освобождението нараства броят на занаятчиите в града. Нововъзникващите занаятчийски предприятия са дребни и в тях собствениците много рядко ползват труда на помощници. Занаятчийското производство има ограничена роля само на местния градски пазар. С разрастването на Варна се увеличава броят на занаятчийските производители в сферата на строителството, стоките за бита и хранителните изделия.

След Освобождението Варна позагубва ориенталския си вид, но запазва напълно интернационалния си характер. Махлите на града рязко се разграничават в етническо отношение със строгите си обичаи и нрави.  Всяка “махла” има свой собствен затворен живот. Няколко са местата в града, на които жителите му забравят своите различия: Днешният бул. "Сливница" е бил основната търговска улица в града – чаршията. По него са се разхождали привечер варненските кокони със своите кавалери. Въпросните кокони обаче можели да минат само веднъж по гезмето в едната посока. Ако повторели, смятали ги за леки жени. И в най-знойната жега били облечени от главата до петите и с чадърчета, разбира се - нали кожата им трябвало на всяка цена да остане млечнобяла. 

През останалото време жените предпочитали да обикалят “Балъкъ пазарь”, където са били модните магазини, а най-предпочитан по това време е този на мадам Фани, която диктувала вкуса на времето с вносни стоки от Виена и Будапеща. 

За мъжете най-привлекателната улица е днешната “Цариброд”

По това време тя е една от най-дългите улици във Варна. Нейният край откъм брега на р. Девня се нарича "Табахана", където се щавят и обработват кожи. След прокарването на канала, който свързва Варненското езеро с морето, тази река престава да съществува.  

Дълга и разкривена, ул. "Цариброд" се разпростира от днешната "Преслав" до "Александър Дякович". До неотдавна отсечката от площад „Сан Стефано“ до ул. ”С. Врачански” беше известна като уличката на занаятите, или „Направи си сам”. И това не е случайно. Именно на ул. “Цариброд” са били разположени някога дюкяните на занаятчиите. В  работилниците по нея е кипял напрегнат стопански живот. Пъстър е бил букетът от занаятчии на тази улица: обущари, калпакчии, абаджии, сарачи, бъчвари, мебелисти и др. По-голямата част от търговците са арменци, бежанци от град Кайсери, от Мала Азия, дошли през 1896 г. Въпреки че мнозина от занаятчиите са българи, от които много балканджии, дошли от Котел и други планински селища, турският език е бил местното “есперанто”.

Забележителна сграда на ул. "Цариброд" е двуетажният хотел "България". В тази отдавна несъществуваща постройка е работел хубав за времето си ресторант и кафене и е имало отделен хан за дошлите с каруци селяни.

Общинският стражар – бай Сандо

В спомените на старите варненци обаче най-забележителното на ул. “Цариброд” не е някоя сграда или определен дюкян, а общинският стражар бай Сандо. Бай Сандо, двуметров мъж от варненските села, който едва ли е можел да чете и пише, бил изключително колоритна личност. Назначен от общината да пази занаятчиите и да следи за реда на улицата, той пристигал преди всички майстори, с изрядно лъснати чизми и засукан хайдушки мустак. Цял ден обикалял около дюкяните, подрънквайки с шашката, а за майсторите било чест да го поканят на черно кафе и арменски сладки. 

Привечер, когато фенерджията запалвал уличното осветление, бай Сандо тръгвал на обиколка по улицата и собственоръчно проверявал всеки един дюкян дали разсеян чирак не е забравил да заключи вратата. Ако откриел незаключена работилница, стражарят пращал някое момче да извести собственика и чак след като всички работилници били здраво залостени, си тръгвал за вкъщи. 

Особено важен за бай Сандо бил пазарният ден. В такъв ден той идвал още по-рано и отказвал цял ден да седне дори за любимото си черно кафе. Следял неотлъчно за реда и ако видел по тясната улица да се зададе каруца, водена от някой дрипав циганин от близките села (местните отдавна заобикаляли “Цариброд”), устройвал необикновен спектакъл за всички присъстващи. Бай Сандо се приближавал тежко до заблудения човечец и му лепвал един шамар с цялата сила на огромната си лапа. После следвал въпроса: “К’во правиш тука бе, Манго?!”. И без да изчака отговор повтарял упражнението с другата си ръка с предупреждение: “Марш от тук, че ще те бутна в кауша!”. А на резонния въпрос на майсторите, станали свидетели на случката: “Защо биеш човека!? Той нищо не е направил!”, стражарят дълбокомислено отговарял: “Циганин няма място там, дето хората работят!”. Такова било правото на бай Сандо, но старите варненци разказват, че никой не си спомня по негово време на “Цариброд” да е изчезнало дори и копче.

МАРИЦА ГЪРДЕВА