Последната муза е за двама – Огюст и Жан Реноар.
Сценарист-режисьорът Жил Бурдо визира 74-годишния Пиер-Огюст Реноар във време, когато постоянният му спътник е болката – артритът схваща ръката му, но той продължава да рисува сред тишината и топлината на Лазурния бряг. Богатото имение е дом и фон за много картини, последните от които са вдъхновени от новия му модел – 15-годишната Андре Хеслинг, пленила и сина му Жан. Ежедневието пълзи с фрустрациите в любовта към плодовете в изкуството – за един признат художник и за един бъдещ режисьор.
Огюст Реноар умира през 1919г., но малко преди смъртта си успява да види своите творби, изложени в залите на Лувъра. Жан Реноар се жени за Андре, която играе в първия му ням филм /като Катрин Хеслинг/. След провала, двамата се разделят – тя затъва в бедността, а той режисира две от най-великите творби във филмовата история – “Великата илюзия” и “Правилата на играта“.
Почти безсюжетен, “Реноар“ не предлага биография, а наблюдение – с цветове и музика от оператора Марк Пин Бин Лий и композитора Александър Депла. Преживяването е визуално, подобаващо за художник. За живота и изкуството на Пиер-Огюст Реноар, експерти препоръчват биографията, написана от сина му Жан.
Филмът е официалното предложение на Франция за “Оскар”2014 в категорията “Чуждоезичен филм“.
Коментари