Как би се изменил БВП на глава от населението, ако извадим София от сметките?

Каква би била промяната при средните за България нива на БВП на глава от населението (в текущи цени) и заплатите на наетите по трудово и служебно правоотношение, ако се изключи София от сметките?И при двата от тях ефектът на столицата върху средните за страната нива е чувствителен, пише икономистът Явор Алексиев от Института за пазарна икономика.

Ако извадим столицата от сметките, БВП на глава от населението в България през 2013 г. се понижава от 11 283 лв./човек на 8 347 лв. на човек, или с 26% (Графика 1). В периода от 2000 до 2010 г. се наблюдава засилване на ефекта на столицата върху средния БВП на глава от населението. Ако през 2000 г. изваждането на столицата от сметките води до спад от 12,1% на средното ниво, то през 2010 г. намалението е вече 27,9%. През 2011 и 2012 г. този ефект леко отслабва до 25,8%, за да нарасне отново до малко над 26% през 2013 г.При изваждане на столицата от сметките цели седем области „прескачат“ средното за страната ниво на БВП на глава от населението. Това са Варна, София (област), Бургас, Пловдив, Габрово, Русе и Враца.

По отношение на доходите от работна заплата се наблюдава ясна тенденция на нарастващо влияние на нивото на заплатите в столицата върху средните нива за страната. Докато през 2000 г. разликата между средната работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение с и без столицата е едва 5,9%, през 2013 г. тя вече е 16,7%. Най-чувствително се увеличава ефектът на заплатите в столицата върху средните нива в периода 2006-2008 г., заради бума на столичната икономика и бързия ръст на заплатите в тези години.

Ако извадим столицата от сметките, средногодишните заплати в областите София (област), Варна, Бургас, Пловдив и Габрово стават по-високи от средните за страната. В сравнение с 2000 г., най-чувствително изоставане се забелязва в Перник и Кюстендил – две от областите, които към 2000 г. момент регистрират по-високи от средните за страната нива на заплащане, ако изключим столицата. Възможно обяснение за това е упадъкът на някои местни индустрии, както и засилването на ежедневната трудова миграция към столицата. Причината е, че статистиката изчислява размера на трудовите възнаграждения в зависимост от местоработата, а не от местоживеенето.

Тези изчисления показват, че от началото на новото хилядолетие столицата оказва все по-голям ефект върху средните за страната стойности на БВП на глава от населението и размера на работните заплати. В годините след 2008 г. този ефект се засилва по-бавно (при работната заплата) и дори отбелязва лек спад спрямо пиковите си нива (при БВП на глава от населението). Въпреки това тенденцията изглежда ще продължи и през следващите години.

Една от основните причини за нея е, разбира се, продължаващата концентрация на бизнес активност и увеличаващото се население на столицата. През 2013 г. области като Бургас и Пловдив успяват не само да поддържат темпа на нарастване на заплатите и БВП на глава от населението в столицата, но и чувствително да „наваксат” изоставането си по отношение на инвестициите. Други области, обаче, продължават да изостават.

По-горните наблюдения предполагат повишено внимание при предприемането на каквито и да е политики, базирани на показатели на национално ниво. Въпреки всеобщото „признаване” на валидността на тази констатация нейното отчитане продължава да е по-скоро изключение, отколкото правило. Това е вид политически и институционален мързел, който регионалното развитие у нас не може да си позволи.

investor.bg