Честито юлско слънце! (СНИМКИ)

Ели Маринова

Снимки Пламен Гутинов

Началото на лятото. Слънцето таи енергия, която се влива в младите ни клетки…догарящи огньове, звън на китари, вплетени пръсти, бунт и надежда…Никой от нас няма амбицията да напише нещо неписано за хипарския феномен по посрещането на първото юлско слънце. Вече е изписан вагон със словесна емоция и енциклопедични справки. А от 1986 г. насам си е вече длъжка историческата пътека на July morning. Всъщност точно 30 години. Свободата кипи в клетките на всички ни. Някъде свободно, другаде -  не съвсем.

Варна, Офицерския плаж. Ако сте попаднали там днес призори, като нищо сте чули много случки за „смахнатия комунизъм”, за казарми, за разпити в милицията, лагери, бягство през граници, за намаляване на поведението в училище или направо за изключвания. За бръснене на глави и остригани до късо плитки. За едно друго време, други хора и друга система. За непонятна борба, в която хората преди 30 години са влизали по различен начин - който както я усеща. Борбата трябваше да се случи навън, защото място за нея в клас нямаше. А къде навън, освен на морския бряг е най-подходящо да срещнеш първите си поети, писатели и музикални групи, невключени в учебниците? После идва масовката. Тревата и въшките, субкултурата, която аха – да промени идеята на Първите юлски бунтари.

Ако се бяхте събудили тази сутрин, щяхте да чуете разкази и спомени. За хора, случки, желания, мечти.

Защото Джулай е спомен. За времето, когато да посрещнеш слънцето до огън на плажа е било почти преврат. Джулай е полет над кукувиче гнездо. Вик за свобода е. Урок по побратимство. Завера. В случай, че сте на по-малко от 30 години (или на повече от 60), то моля, не вярвайте, че Джулай е дата! И празник не е. Джулай е вдишване. От онези, в които спираш дъха си, за да събереш място за вик. И този вик да пазиш и ползваш всеки път, когато някой се опита да прекърши крилете ти, да събори дънер по пътя ти, да ограби свободата ти.

Джулай е място за обмен на идеи, разговори, поезия, музика. И на всеки 1 юли ще слушам тази песен на Юрая Хийп от 1971 г. July Morning – „Юлско утро“. Защото мястото и е някъде сред тези разхвърляни думи. Може би ще я чуете и вие. Поне веднъж. Ако носите поне молекула от тогавашната бунтарщина на шепата хипита, излезли на брега с огън в очите, китари в ръцете и таралеж в гащите. Тази година историческите справки за Джулай се отлагат. Има ги в енциклопедиите, има ги в Уикипедия. Магията е другаде. Тя е в кръвта и пламъчетата от далечината на погледа ни. Честито юлско слънце! И нека да е светлина!