Почти милион учители ще се търсят през следващите 10 години в ЕС

Изнесено двудневно заседание на комитета по образование към съвета на ЕС тече във Варна. Форумът е в рамките на Българското председателство. „През шестте месеца на нашето европредседателство бяха предприети множество инициативи по отношение на това да се работи за изграждането на общо европейско образователно пространство. Бяха приети препоръки, свързани с ключови компетентности, които трябва да се изучават в училище. Сред тях са дигиталните умения, предприемачеството, чуждите езици“ – подчерта заместник министърът на образованието и науката Деница Сачева.
 

Според проучване на Евробарометър 84% от младите хора в Европа искат да задълбочат познанията си по чужд език, а 77% биха искали да изучават нов.Препоръката на експертите е всяко дете да може да говори освен майчиния си език, поне още два други. „Това означава, че образователните системи трябва да се пренастроят, за да се осигури тази възможност. Вече има нормативни гаранции, че българският език ще се изучава в другите страни-членки на ЕС. От своя страна ние също трябва да създадем възможности за изучаването на у нас на другите езици. Към момента в нашата образователна система се преподават общо 25 езика“, допълни Деница Сачева.
 

Според заместник министърът на образованието и науката недостигът на учители и застаряването на кадрите е проблем не само на системата у нас, а и на всички държави в Европа. Почти милион учители ще се търсят през следващите 10 години в рамките на ЕС, отбеляза тя. Предстои да бъдат обсъдени мерки за привличането на млади хора към образователната система и формиране на мнението , че учителската професия е професия на бъдещето.
 

Друг от казусите, по който евроекспертите  търсят решение  е ограничаване на броя отпадащи  от училище деца и младежи. 22 000 деца в България бяха върнати обратно в клас от миналата година до сега, подчерта Деница Сачева. Около 400 са подрастващите в предучилищна възраст във Варна, за които все още няма данни къде ще бъдат записани в първи клас. Тяхното издирване ще продължи до началото на учебната година, увери директорът на общинската дирекция „Образование и младежки дейности“ Лилия Христова. Тя заяви, че в града се работи активно и по темата с приобщаващото образование, върху която се постави акцент с приемането на новия закон. Според нея един от основните проблеми в това отношение е недостигът на социални и лични асистенти, които да подпомагат децата със специални образователни потребности. На 18 и 19 юни предстои важна среща между НСОРБ, синдикати и МОН, чиято цел е да се координират наличните ресурси, за да бъде обезпечена системата с нужните специалисти, съобщи още Лилия Христова.
 

Приобщаващото образование ще е във фокуса и на форум в Брюксел на 12 юли. „Въпросът е труден не само за България. Той има различни измерения и аспекти. Една от темите е подкрепата, която учителите трябва да получат от ресурсни учители, логопеди, психолози и асистенти. Друг от казусите е интегрирането на информационните технологии в полза на приобщаващото образование. Вече съществуват много и различни технологични иновации, които да подпомогнат децата със СОП в училище“, отбеляза зам. министър Деница Сачева.
 

Възможността за взаимно признаване на дипломи и улесняване на прехода на ученици между образователни система в различни страни е друга от темите, по която  евроекспертите търсят оптимално решение. В момента има редица административни затруднения в тази посока. Практиката е да се държат приравнителни изпити или да се повтарят класове. Това демотивира част от учениците и също е път за увеличаване на броя на отпадащите от образователната система.

Полина Петрова