Французи и англичани във Варна през 1854 г.

В средата на XIX в. Европа e разтърсена от различни по мащаб и характер революции, които засягат пряко почти целия континент, а косвено Англия, Русия и Османската империя, които, макар да остават встрани от революционните процеси, са въвлечени във военни действия. По това време Англия и Франция имат сериозни противоречия, продиктувани от интересите им в разпадащата се Османска империя, но борбата им срещу Русия за влияние на Балканите и Близкия изток ги обединила. От своя страна царска Русия дала да се разбере, че няма да допусне която и да е европейска държава да се настани в Проливите, а освен това заявила и намеренията си за покровителство на „светите места“. Преговорите достигнали до „задънена улица“, когато Русия решила да демонстрира сила и император Николай I заповядал на руските войски (80 хил. души) да завземат васалните на султан Абдулмеджид Влашко и Молдова. Ултиматумът на Турция към Русия не бил приет и на 4 октомври 1853 г. между тях била обявена война.

Правителството в Санкт Петербург и неговите дипломати обаче проявяват престъпно нехайство към интересите на империята и дори не информират Николай I за военните приготовления на Запада, насочени срещу Русия. След скъсването на дипломатическите отношения  между двете империи командващите британските и френските средиземноморски ескадри получават заповеди да се насочат към най-близкото пристанище на входа на Дарданелите.

Във Виена се провежда дипломатическа среща с цел да се предотврати войната,

но тя се проваля и султанът официално обявява война на 23 октомври 1853 г.

Николай I изпраща военни кораби, които в Синопското сражение на 30 ноември 1853-та разгромяват част от турския флот, закотвен в пристанището на Синоп. Това дава повод на Англия и Франция да обявят война на Русия.

Варна през Кримската война.

По време на войната Варна била избрана за сборен пункт и главна база на съюзническите войски преди отпътуването им към Крим. Към края на месец май 1854 г. тук започнали да пристигат първите кораби, които в крайна сметка докарали 30 000-на френска войска, 25 000 англичани и 10 000 турски войници.

Ето какво разказва за причините за войната и престоя на чуждите армии във Варна Владимир Стоянов, бивш командир на Осми пехотен приморски полк,  във вестник „Варненски кореняк“, бр. 9 от 3 юни 1940 г.,  в статия със заглавие „Французи и англичани във Варна през 1854“:

„Спорът за светите места се водил между католици и православни християни с най-голем жар през 1854 г. Французите защищавали правата на католиците, придобити още от времето на Франциска I и Сюлейман Великий, а руския цар Николай I е желал със същите права да се ползуват и православните християни; неговия съветник наричал католиците „западни туристи“, а Високата Порта признавайки на едните и на другите същите права, спорът, с намесата на Англия взел горе-долу задоволителен смисъл.

В това време дошъл в Цариград княз Менчиков който, левени (освен/извън – б.а.) за този спор, бил натоварен от император Николай и с друга мисия: Той искал формално обещание, под форма на договор от Султана, щото православните християни да се ползуват за винаги с права върху Светите места, и с пълна религиозна свобода не само в европейска Турция, но и в азиатска. Тази претенция на Руския цар не се никак понравила на Турция и тя я отхвърлила, по съветите на Франция и Англия. „Заплахата, която се надвесила над Турция, казвал един английски министър, не е импутация, а впръскване на отрова в целото й тело.“

Княз Менчиков напуснал Цариград и скоро след това, руските войски навлезли в Турция от Кали Дунав. Главнокомандующият турските войски Омер паша, заповедал на русите да се оттеглят, а европейските кабинети готвели енергичен протест по същия повод; русите обаче, в отговор на исканията на турците им изгорили целата флота при града Синоп, и войната станала - неизбежна.

Изплашени от успехите на русите, французи и англичани сметнали за необходимо да очистят Черно море от руските параходи

Наполеон  ІІІ казал: „Русите гонят турците от дунавските княжества, а ние тех ще изчакаме от Черно море. След като си обезпечили неутралитета на Австрия, съюзниците решили да бранят с оръжие не само правата и целостта на турската държава, но и да се гарантира пълното равенство чрез закона и съдилищата на всички поданици, достъп за служби и справедливо разхвърляне данъците. Не по други са били и руските претенции досежно (относно – б.а.) християните, при все това войната се наложила, тя раздвижила четири държави, чиито войска и флота на път към Дунава се отбили във Варна. Без да губят време, русите осигурени в Румъния, минават Дунав под командата на княз Алексиевич на брой 40,000 души и обсаждат град Силистра, който се съпротивлявал доста с 1000 души войници.

С една голема бързина, англичаните изпращат 25 000 души войници под командата на лорд Раглан, а французите 30 000 души войници командвани от маршал Сен Арнолд.

В първата половина на м. април 1854 г. генерал Таске тръгва за Варна;

с него дошел и Сафет Ефенди, преводчик на генерала, с пристиганието си още генерала разгледал укрепленията и ги намерил доста добри, изучил где може да дебаркират (слезат) войските и намерил че тук е най-дълбоко за целта: имало достатъчно вода, дърва за горене, трева, слама за добитъка а всичко от което се имало нужда. През м. май пристигнал във Варна маршал Сен Арнолд, лорд  Раглан, адмирал Хателиу и Омер паша, за да обмислят и решат кои войски за къде да се отправят. Омер паша настоявал едната част от войските да слезе бърже във Варна и след това да отиде на помощ за Силистра. Тоя план обаче, не се харесал на генерал Мартинерей и се взело решение Варна да се укрепи добре, а една заповед от Париж гласела: Варна да стане главен сборен пункт, за това и била дадена заповед до войските от Галиполи да дойдат във Варна. Генерал Баске предвождал войниците си и полагал много грижи за тех, но срещал големи неприятности по пътя от Одрин, Айтос, Камчия, Варна. Което разстояние е изминато за 12 дни. Главният щаб се настанява в града, а тъй също и провизиите по прехраната на войската. Маршал Сен Арнолд квартирувал в къщата на тогавашния фр. консул Тедески, а магазините за провизиите на местото ни до скоро съществуващите хамбари на ул. „Царибродска“. Барутните погреби се намирали около съборената крепост, до старата митница. По-големата част от войската се настанила на Франга, а англичаните около Девня.

Варна по време на Кримската война.

Преди да замине войската към Силистра, тя дефилирала пред Омер-паша и му направила отлично впечатление. Войниците били добри, но едно само липсвало: не се знаело нищо къде е неприятелят. Това много дразнело маршалът и той писал на жена си, която оставил в Цариград, така: „Войната най-после почва, аз се измъчвам ужасно, каква мъка за храна и питие за войската! А от Варна до Силистра има да си патим, принуден съм да поръчам неколко хиляди мехове за вода, какви спънки, какви наказания. Първите сведения за войната ще направят шум във Франция, моли Бога само дано русите ме чакат!“

Присъствието на съюзническите войски в града и околностите му съвсем не било по вкуса на гражданите на Варна

Освен че офицерите безпардонно се настанявали в най-хубавите къщи, а войниците се биели и задявали момите и младите жени, по-голямото зло било, че войниците от Пети корпус донесли със себе си холерата. Заболяването се превърнало бързо в епидемия, която в летните жеги взимала по неколкостотин жертви на ден. По-голямата част от местното население напуснало града и избягало в околните манастири. Това благоразумие ги спасило не само от страшната болест, но и от големия пожар, който избухнал на 10 август 1854 г. в района на пристанището и изпепелил цялата чаршия от Балък пазар до морето. Според турската управа на Варна  нещастията се дължали на безобразното поведение на чужденците и негодността на тяхната полиция. След потушаването на пожара французите съставили план на изгорелия пристанищен квартал, като на улиците били дадени френски имена.

Около месец по-късно съюзниците успели да попълнят запасите си от храна и боеприпаси. На пристигналите да превозят войската от Варна 34 броненосеца, 55 крайцера и над 300 други транспортни кораби били натоварени и специалните десантни салове – нововъведение, на което много се разчитало. И така на 8 септември 1854 г. флотилията отплавала към Кримския полуостров. Ролята на Варна в Кримската война приключила, а местното население можело да си отдъхне и да се завърне по домовете си или поне в това, което било останало от тях.

МАРИЦА ГЪРДЕВА