(Не)нужните подводници

На 7 юли 2011 година тогавашният началник на Военноморските сили - контраадмирал Пламен Манушев, обяви, че е открита потънала първата българска подводница - „Подводник №18“. Водолази са разчистили отделни елементи и са заснели производствени надписи, които недвусмислено потвърждават идентификацията. Благодарение на тази и няколко съюзнически лодки (немски, разбира се) Варна е спасена от бомбардировките на руския имперски флот. Оттогава България има опит с подводниците. През същата онази 2011-а, последната българска лодка - „Слава“ е извадена от морето и практически се слага края на подводния флот.

Тези дни вицепремиерът и министър на отбраната - Красимир Каракачанов, обяви, че България преговаря с Норвегия и още една държава за купуване на две подводници „втора ръка“. С тях се възстановява и подводният ни флот. Новината доста разбуни духовете, както обикновено се случва: защо сега; защо подводници; кому са нужни; хората няма какво да ядат, а ние купуваме кораби; какво може да направи една дизелова подводница срещу руските атомни подводни крепости. Критиките както обикновено са много и на базата на трагична непросветеност.

Всеки вид въоръжени сили си има своите особености и принципи на изграждане, подобно на една сграда. Можеш да имаш прекрасна конструкция, но ако нямаш прозорци и врати, е все тая. Ако нямаш основи, ако нямаш покрив - катастрофа.

От години армията ни е проядена като дреха в гардероб с молци. През голяма част от последните три десетилетия на преход, реформите бяха на парче, понякога основавани на базата кой ще вземе комисионната и вследствие на това нещата изглеждат като картината на Ярослав Вешин „На нож“, в която само ножът си е на мястото. Имаме професионални войници, които към момента недостигат. В небето имаме самолети, които са в залеза на своя ресурс, на земята имаме бойни машини от различни епохи и след различни инцидентни сделки, същото е и във водата.

За първи път от много години заплатите на войската бяха актуализирани, при това на три пъти, което даде повече сигурност, повече мотивация. За първи път във времената на демокрация ВВС се възраждат на принципна основа - чрез възстановяване на Военновъздушното училище в Долна Митрополия и закупуване на нови и модерни изтребители на база междудържавен договор, със стратегически партньор.

Превъоръжаването на Сухопътни войски изглежда оптимистично - нови машини, които ще бъдат изграждани съвместно със западни партньори.

След като ВМС се снабди с два миночистача на почти символична цена, сега пред подписване на сделка за изграждане на два патрулни кораба, като преговорите се водят с германската компания „Люрсен“ (LURSSEN WERFT GmbH&Co.KG), която бе избрана на конкурса. И двата кораба ще се строят във Варна.

Купуването на двете подводници, ВМС ще придобие завършен вид. Цената вероятно ще бъде политическа, а не пазарна.

Подводната флотилия на Норвегия, откъдето най-вероятно ще вземем подводниците, е въоръжена с шест изключително ефективни дизелово-електрически лодки клас ULA. Те са съвместна разработка на Норвегия и Германия, имат доста голям обсег на действие, могат да се потопяват до 200 метра дълбочина, дължината им е 59 метра, а екипажът - 21 души. По време на операцията на НАТО в Средиземно море „Актив Ендевър“ (2001-2016) за борба срещу тероризма, контрабандата и трафик на хора, „улите“ бяха много ефективно използвани за разузнаване и възпиране.

Този клас подводници са изключително ефективни за акваторията на Черно море. Поради особеността на акваторията, лодките стават много трудно откриваеми, опасни за противника. Несигурността в Черноморския басейн става все по-голяма и би било абсолютно безотговорно българското крайбрежие да остане врата в полето... в случая в морето.

Автор: Емил Спахийски, "Труд"