Затвор и две условни за иманярство край Силистра

Апелативен съд – Варна потвърди частично присъда на Окръжен съд – Силистра спрямо трима мъже, подсъдими за иманярство. Виззивната инстанция измени съдебния акт по отношение на едно от обвиненията на единия подсъдим. В сила бяха оставени постановените от първата инстанция наказания: Любен В. ще бъде лишен от свобода за 2 години при първоначален строг режим. Присъдените на Пресиян Г. и Димитър Д. по една година и 6 месеца затвор са с отложено изпълнение с изпитателен срок от 3 години. Всеки от тримата трябва да заплати глоба в размер на по 5 хиляди лв.

Подсъдимите са били привлечени към наказателна отговорност за това, че на 20.04.2018г. в землището на с. Окорш, обл.Силистра в съучастие без съответно разрешение са търсили археологически обекти с технически средства. Любен В. отговаря и за противозаконно държане на 2 саморъчно направени металдетектора, за които знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти, и на 6 археологически обекта – бронзови монети. Те не били идентифицирани и регистрирани по реда на Наредбата  за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности. И тримата подсъдими обжалваха присъдата пред горната инстанция.

През април 2018 г. при обработката на нива земеделски производител намерил купчина монети, приличащи на сребърни. Споделил находката с Пресиян Г., за когото знаел че има познания в сферата на нумизматиката. Подсъдимият знаел точното местонахождение на нивата и решил да организира търсене на антични монети в нея. Споделил намеренията си с Димитър Д., който предложил да включат и Любен В., който познавал металотърсачите. Около 01.30 ч. през нощта тримата пристигнали на набелязаното място с нужното оборудване – лопати и детектори. В същото време служители на Районното управление и на Граничното полицейско управление провеждали специализирана операция за противодействие на престъпления с културно-исторически ценности. Служителите имали оперативна информация за уговорка на неустановени лица да търсят археологически обекти. Проследили действията им с термокамера, наблюдавали ги продължително време и ги задържали.

Съдебно-техническа експертиза установила, че детекторите представляват техническо средство, което може да се използва при теренни проучвания за откриване на културни ценности.

Подсъдимите твърдят, че не са търсели археологически обекти, а самородно злато, и че металдетекторите били настроени за търсене имено на благородния метал. Според защитата, извършеното не е престъпление, освен това, те не са нарушили обществените отношения за опазването на археологически обекти. Прокуратурата поиска първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Любен В. не е бил длъжен да познава предметите, а да ги предостави за идентифициране на компетентните власти, каза представителят на обвинението.

В решението си съдът припомни, че съгласно Наредбата за реда за извършване на идентификация и регистрация на движими културни ценности, всички предмети - движими материални следи от човешка дейност, подлежат на задължителна идентификация и регистрация. Тримата подсъдими не са вписани в регистъра на Министерството на културата като лица, с право да използват регистрирани специални технически средства. Любен В. не е подавал документи в министерството за вписване на притежаваните от него ценности, придобили статут на „национално богатство“.

Съставът на Апелативен съд – Варна е категоричен: подсъдимите са

действали с единственото намерение да търсят антични монети в нивата, където наскоро било открито значително количество сребърни монети. Доказателствата опровергават тезата на тримата, че са търсили злато.

Нито един от тях не е имал специфични знания и подготовка за това. Съдът отбелязва в решението си, че „златото е един от най-тежките

метали и затова обичайните места за добива му са руслата на реките,

деретата, но не в нивите далеч от водни източници.“

Любен В. е осъждан за извършване на изкопни работи с технически средства на територията на археологически паметник на културата през 2008 г. Деянието по настоящото производство е осъществено в рамките на определения изпитателния срок. С друга присъда, потвърдена от Апелативен съд – Варна през 2020 г., е бил признат за виновен в притежание на археологически обекти и металдетектори, за които знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти. Всички тези факти доведоха настоящия съдебен състав до извода, че „експертизата“ на Любен е именно в търсенето на такива предмети. В същото време Апелативният съд частично сподели възражението на защитата, че 6-те римски монети били в негово владение от 2008 г. – преди влизане в сила на Закона за културното наследство. Затова го оправда по обвинението за нарушаване на Наредбата за реда за извършване на идентификация. Мъжът обаче е нарушил Закона за културното наследство, който задължава всеки установил фактическа власт върху монети преди влизане в сила на закона, в едногодишен срок да поиска идентификацията и регистрацията им. Непознаването на закона не извинява извършителя, припомня съдебното решение.

Съдебният акт подлежи на обжалване пред ВКС.