17 г. затвор за мъж, убил овчар край Варна

Варненският апелативен съд увеличи с 2 години - на 17 години лишаване от свобода - наказанието на подсъдим, убил овчар по особено мъчителен начин и с особена жестокост. Потвърдени бяха обезщетенията за неимуществени вреди на гражданските ищци в размера, определен от първата инстанция – 80 хиляди лв. за майката и 40 хил. лв. за сестрата на починалия. 

Апелативният съд провери правилността на присъда на Окръжен съд-Варна, с която Дончо Д. е признат за виновен. Справедливостта на съдебния акт бе атакувана от всички страни, които съобразно функцията си в процеса, заеха противоположни становища за размера на наказанията.

Това е второто поред въззивно производство, след като миналата година друг състав на Апелативния съд отмени предходна присъда на Окръжния съд. В настоящото производство съдът разпита свидетели, за доизясняване на фактите.

Ахмед А., който страдал от лека умствена изостаналост, пасял овцете в стопанството на семейството на подсъдимия. След полунощ на 17. май 2020 г. пред постройките на овчарника в с. Горен Чифлик пастирът помолил мъжа за цигара, а на отказа му отвърнал с ругатня. Дончо Д. му нанесъл множество удари с юмруци, крака и дървена летва. По-късно повикал Спешна помощ. Медиците установили смъртта на пострадалия.

За Апелативния съд няма съмнение, че смъртта на Ахмед е последица от тежък побой, при който деецът нанесъл множество и силни удари на жертвата. Убийството е с особена жестокост и по особено мъчителен за починалия начин.

Престъплението е извършено при евентуален умисъл – подсъдимият е имал представа за тежестта на побоя и е допускал настъпването на смъртта. 

За да обоснове становището си за наказанията, съдебният състав прие, че деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, включително предвид особеността на пострадалия – лице с психични недостатъци, лишено от възможност да се противопостави на нападението и/или да получи чужда помощ. Апелативният съд обърна внимание на проявеното тежко безразличие от подсъдимия към страданията на жертвата – оставил го е безпомощен в канавката, оттеглил се е да почива, след това го снимал и изпратил кадрите на приятели. Въззивната инстанция констатира известен цинизъм и неоправдано чувство за житейско надмощие в действията на дееца. Допълнително отегчаващо отговорността обстоятелство е настойчивият опит на подсъдимия да унищожи улики и да заблуди властите със съобщението си до тел.112, за да попречи на констатирането на принудителната смърт на жертвата.

Вярно е, че с вулгарността се засяга синовната обич и уважение към майката, изпитвани от подсъдимия, но е вярно също така, че действието е предприето от един психично незрял човек, който се отличава с агресия, включително и вербална – фактори, с които подсъдимият е бил наясно и са предполагали друг вид реакция от негова страна. Горната инстанция счете, че наказанието от 15 години лишаване от свобода е явно несправедливо. За да е съответно на престъплението и целесъобразно, то трябва да се увеличи на 17 години.