Реставрация „на коляно“: безценни артефакти се спасяват във фургони зад музея във Варна

Снимка: БГНЕС

8 от 10

В сърцето на Регионалния исторически музей – Варна, където се пази паметта на хилядолетия, реставраторите работят в условия, които изглеждат извадени от миналия век. Вместо модерни лаборатории – фургони в задния двор. Вместо контролирана среда – прах, изпарения и липса на пространство. А вместо сигурност – риск както за хората, така и за безценните културни ценности, предаде кореспондентът на БГНЕС от черноморския град.

„По-малко хора, по-малко място, по-лоши условия“

Директорът на музея, д-р Игор Лазаренко, описа пред БГНЕС ситуацията без заобикалки: проблемът не е от вчера – той е хроничен.

„Имаме по-малко реставратори, отколкото преди 15 години, имаме по-малко площ за реставриране и тази площ е крайно непригодна за работа“, оплака се той.

Днес в музея работят едва двама щатни реставратори. Част от находките, особено по-големите, дори не могат да бъдат обработвани във фургоните. Затова често се налага реставрация на открито, в коридори или директно в експозиционни зали.

Това не просто забавя процеса. Понякога прави невъзможна прецизната работа, която тези артефакти изискват.

Работа без условия и без алтернатива

Липсата на подходяща база принуждава музея да търси помощ отвън. Сложни реставрационни дейности често се извършват от специалисти от Националния археологически институт с музей при БАН.

„Когато наши паметници участват в техни изложби, те преминават през реставрация при тях“, обясни д-р Лазаренко.

Но това е временно решение на системен проблем.

Още преди години Министерството на културата дава предписание на община Варна да осигури подходящи помещения. Обсъждани са различни варианти, включително сграда на бивша стоматология с потенциал да бъде превърната в модерна лаборатория.

Нито един от тях не се реализира.

„Все едно сме в 60-те години“

Реалността на терен звучи още по-тревожно в разказа на реставратора Милен Маринов.

„Условията са като през 60-те години на миналия век“, сподели той.

Работният процес е бавен, неефективен и често абсурден: една-единствена маса за работа; липса на пространство за паралелни дейности; невъзможност за спазване на технологични процеси

„Започвате документ, трябва да го навлажните… но няма втора маса. Не може да го преместите. Това е абсолютно непродуктивно“, каза Маринов.

Опасна работа – за хората и за наследството

Най-сериозният проблем обаче е невидим – въздухът.

В реставрацията се използват силно запалими разтворители и токсични вещества. При липса на адекватна вентилация, изпаренията се натрупват в малките пространства на фургоните. „Работи се с клетъчни отрови без адекватна вентилация… пространството се насища с изпарения и няма спасение“, разказа Маринов.

По думите му, една проверка от институции като пожарна или трудова инспекция би довела до незабавно затваряне на обектите.

Културно наследство под риск

Проблемът не е само трудов. Той е национален. Когато реставрацията се извършва в неподходяща среда, рискът не е само за здравето на специалистите, рискуват се самите артефакти, част от културната памет на България.

Десетилетие и половина след първите обещания, реставраторите във Варна продължават да работят „временно“ в условия, които отдавна са се превърнали в норма.

А въпросът остава без отговор: колко още време културното наследство ще бъде спасявано на коляно? І