IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна
Новини Варна
09:24 | 10 август 2015
Обновен: 23:39 | 23 февруари 2024

Проф. д-р Атанас Палазов: Европейското финансиране изисква консолидация на научния потенциал

1,5 млн. лв. влагат в модерна лаборатория за анализ на опасните токсични вещества в морските води, която ще заработи в Института по океанология

По материала работи: Деян Михайлов
Проф. д-р Атанас Палазов: Европейското финансиране изисква консолидация на научния потенциал

- Как ще определите годината за варненските океанолози?


- 2015 г. започна натоварено, вече я преполовихме и така продължава да върви  за нас. Причината е, че миналата година участвахме в няколко конкурса за проекти и взехме, че ги спечелихме. Конкурсите бяха отворени през 2014 г. и ние се включихме с проекти, свързани с мониторинга на морските води по Рамковата директива за морската стратегия. Самата рамкова директива е една от много важните и се отнася за доброто екологично състояние на европейските морета. ЕС е заобиколен от 5 морета, всяко от които има своята специфика, налагаща изпълнението на голяма по обем научна работа, за да се определи първоначалното му екологично състояние. За Черно море това беше направено преди 2 г. Сега трябва да се поставят целите за постигане на добро екологично състояние по отношение на т. нар. дескриптори, които са 11 на брой и представляват основните екологични параметри на морето. Те трябва да се постигнат чрез мерките за опазване чистотата на морската вода , да се съхрани  биоразнообразието и т.н. В тази насока имаме нужда от помощ , тъй като страната ни изостава във всяко отношение в изпълнението на директивата. Още когато правихме първоначалната оценка на състоянието, се оказа, че има много празноти - липсват данни за определени показатели, като например  отпадъците и шумовете в морската среда. По два от спечелените проекти координатор е нашият институт, по третия - Басейнова дирекция „Черноморски район”, и по четвъртия - Институтът по биоразнообразие и системни изследвания към БАН. В края на март подписахме договорите с МОСВ - програмен оператор на програмата, и вече ги изпълняваме.

- Кой е най- значимият от четирите проекта?


- За нас най-значими са двата, на които сме бенифициенти. С най-висока стойност - над 2,2 млн. евро, е проектът „Подобрен мониторинг  на морските води”, който ще продължи 13 месеца. В него наш партньор е Норвежкият институт за водни изследвания в Осло. Другият ни партньор е Басейновата дирекция. Целта ни е да подобрим мониторинга на морските води, като използваме два основни инструмента. Единият е да създадем лаборатория за анализ на опасните токсични вещества в морските води, т. нар. приоритетни вещества и специфични замърсители. Това са, общо казано, тежките метали и някои биогенни замърсители, които са в ниски концентрации, но са опасни за здравето на екосистемата. Лабораторията ще бъде в нашия институт, оборудвана с най-модерната аналитична апаратура и  акредитирана да извършва необходимите анализи. Разбира се, тя няма да може да бъде изградена за такъв кратък период. Само ще бъде доставено и монтирано оборудването и ще бъдат обучени хората, но краткото време няма да стигне, за да направим и акредитацията. Така че сега правим първата важна стъпка към създаването на лабораторията.

- На каква стойност е оборудването на новата лаборатория?

- Около 1,5 млн. лв. Освен това оборудване на лабораторията ще бъдат инсталирани и 2 изследователски буя с дънни морски станции - по един във Варненския и Бургаския залив. Пробите за изследване в лабораторията ще се вземат по традиционния начин с корабни експедиции, а тези два буя ще позволят да водим непрекъснат мониторинг на тези два най- индустриализирани залива по българското крайбрежие.  Освен че изграждаме новата лаборатория, събираме и данни за опасните вещества. Взетите проби изпращаме в една акредитирана лаборатория в Унгария, където се анализират. Така в продължение на 12 месеца ще осигурим нужните данни, за да може страната ни да докладва в Европейската агенция по околната среда за състоянието на морските води по тези показатели. Занапред, когато нашата лаборатория бъде  акредитирана, тези изследвания и анализи ще стават при нас. Това е една от основните дейности, върху които сме се съсредоточили. Другата е насочена към изграждането на наблюдателните системи във Варненския и Бургаския залив. А също  и към събирането на данните, което ще стане с 12 експедиции с научноизследователския кораб „Академик”до края на проекта. 
Другият важен проект, по който сме бенифициенти, се нарича „МАРЛЕН”. Тук задачата ни е да създадем инструменти за събиране на данни за  шумовете и отпадъците в морската среда, а също и да проследяваме еутрофикацията (насищането с биогенни елементи) на морските води, което е основен проблем за Черно море. По този проект наши партньори  са Басейнова дирекция и община Бургас. Анализът на отпадъците включва главно твърдите - пластмасови опаковки, дървени, керамични и метални парчета и др. Учудващо е, че морското дъно е пълно с тях.  

- В кои райони има най-много отпадъци?

- Там, където са големите плажове и по основните пътища на корабите. Сега задачата ни е да изследваме няколко големи плажа, което ще стане по два начина. Единият е дистанционен, с автономен летателен апарат,  т. нар. дрон – малък самолет, оборудван с мултиспектрална камера, която позволява да различаваме боклука, и другия – чрез механично събиране с помощта на доброволци. Предстои по проекта да закупим един автоматичен самолет, който да може да облита 20 км в продължение на няколко часа. Другото важно, което ще направим, е да оборудваме 4 кораба, които доброволно се ангажират по време на пътуването си да измерват определени параметри с автоматични измервателни системи. Идеята е, докато плават, да събират данни и по GSM-мрежата да ни ги предават в института. Такива системи има на много места в Европа , това ще са първите в Черно море. Третият проект, с бенифициент Басейнова дирекция „Черноморски район”, в който ние сме  партньор, е изцяло насочен съм събирането и анализа на данни по дескрипторите, по които има недостиг на информация. Той също е доста тежък, защото е свързан с експедиции за събиране на данни по много биологични параметри. Четвъртият проект е по- малък и е насочен към оценка на биоразнообразието. По него също сме партньор, а бенифициент  е ИБЕИ към БАН.

- След като годината е натоварена, означава ли, че добре върви за института?


 - Да. Не се оплакваме, почти целият екип е натоварен. Знаете, че тук става дума за проектния принцип на работа. Преди 25 г. принципът на финансиране беше предметен, тоест държавата осигуряваше задачите по всички направления и имаше равномерно разпределение на натоварването. Сега се работи по конкретни задачи, които се възлагат с конкурси на компетентни екипи.  Така се работи по цял свят, това е принципът на конкуренцията. Ние работим не само по изброените проекти, а и по много други, финансирани от ЕК по програмите “Хоризонт 2020”, “Коперник” и “Морско дело”, както и по оперативните програми. Работим и по задачи, възложени от морската индустрия.  Всяка година изпълняваме по около 50 проекта. Някои от тях са много кратки, други продължават по няколко години.

- Колко души са ангажирани в тях?


- По принцип ангажиран е целият институт. Ние сме около 50 учени. Общо персоналът е към 120 души, сред които имаме инженери, различни специалисти, лаборанти и техници. Като махнем екипажа на „Академик” и помощния персонал, някъде към 80 - 90 души са пряко ангажирани в научната дейност на института.

- Напоследък се наблюдава известно консолидиране на морския научен потенциал във Варна. Това не става ли просто защото сте задължени да го правите, за да печелите европейски проекти?
 

- За съжаление, това става много късно. Ние пропуснахме важен момент преди няколко години, когато можехме да обединим усилията си. Сега искаме или не искаме това ще стане, поради няколко причини. Едната е, че от България  има сериозно изтичане на мозъци, което води до липсата на млади хора, които да се отдават на науката, тоест намалява свежият научен поток. Бедата е, че изтичането на мозъци е още от средното училище и това е фатално за науката, защото качествените млади хора отиват да учат навън и там остават. Не можем да ги върнем не защото заплащането е много ниско - за тези, които наистина се интересуват от наука, парите не са на първо място. За тях причините са главно в липсващите условия за развитието им у нас. И сега има хора, които идват при нас с намерението да правят наука, но са много по-малко. Помня, че по времето, когато започвах, на конкурсите за научни длъжности имаше сериозна конкуренция. Тогава това беше престижна професия и заплащането бе по-адекватно от сегашното. Но дори да не говорим за парите - сега схемата позволява на онези, които работят по проекти, да си осигуряват прилично заплащане и най-важното - осигуряват си научна работа, която им е интересна. Голямата беда е деморализирането на обществото, промени се ценностната система у нас и науката не се приема вече като ценност, образоването - също. А само като стока, което е абсурдно. В самите документи на ЕС изрично е записано, че образованието не е стока, а инвестиция. А у нас то е превърнато в стока, образно казано, дипломите се „продават”, но дори всички да станем с висше образование, това няма да промени нещата. По оперативната програма за наука, образование и интелигентен растеж е заложено да се постигне висок процент на хора с висше образование на възраст между 25 и 35 г., но аз се съмнявам, че тази цел ще бъде постигната при сегашното изтичане на мозъци. Така че намаляват учените като цяло и няма човешки капацитет да се изпълняват задачите. Това ни принуждава да се консолидираме. Другата причина е, че се промени начинът на финансиране. В момента то е проектно, което се получава само ако си конкурентоспособен  - нещо, което става много трудно. А когато се консолидираме, можем по-лесно да се справим с този въпрос. В момента се открояват нови перспективи пред науката у нас с новата ОП „Наука и образование за интелигентен растеж”, в която има над 500 млн. лв. и трябва да бъдат изразходвани до 2020 г. Вярно, когато замирише на пари, се появяват всякакви интереси, обаче няма да е лесно да се печели такъв проект, защото по програмата е предвидено конкурсите да бъдат много тежки, с международни оценители и ще е нужна отново консолидация на научния потенциал. А Варна по научен потенциал е на второ място след София. Единственият ни проблем е, че той е много разпилян и всеки се бори сам. Другият голям проблем е, че сме много отдалечени от столицата и нямаме контактите, които нашите колеги там могат да осъществяват с различните институции. А да не говорим, че нашата работа е малко известна там. Даже в рамките на БАН нашите колеги всеки път научават нещо ново за нас и нашата работа. Това, че сме отдалечени, е стар проблем, макар че сме център на морската наука в България. Впрочем консолидацията на морските науки е естествен процес и мисля, че ще намерим някаква формула това да стане. БАН сега създава регионални центрове, но, за съжаление, се оказва, че първият, сформиран у нас, който е във Варна и се нарича Регионален център по морски науки и технологии (между ИО,  ВВМУ и ЦХА), не можа да прерасне в такъв. На практика се получава така, че в почти всички областни центрове на страната вече са създадени центрове на академията и Варна не бива да остава на опашката.

- Какъв е шансът ни?


- Трябва да извоюваме мястото си като научен център в България и да се специализираме в това, което можем най-добре – морските научни и технологични изследвания. Европейската програма „Син растеж” и морските директиви, като например Директивата за морското пространствено планиране, са солидна основа за развитие. Вече виждам началото на процеса на консолидация и смятам, че това ще се осъществи във Варна благодарение на тази оперативна програма и на други международни програми.

СТЕФАН ДЕНКОВ

 

 

 

Коментари

Новини Варна