Веселин Пейчев: Морската наука се нуждае от приоритетно финансиране

Как се очертава новата 2016 г. за варненските океанолози? Отговор на въпроса търсим в нашия разговор с новия директор  на ИО към БА, проф. д.г.н. инж. Веселин Пейчев. Той е роден през 1959 г., завършва Минно- геоложкия университет, специалност „Хидрогеология и инженерна геология”,  и от 32 години работи само в Института по океанология, където минава през всичките степени - последно е бил зам.-директор по научноизследователската дейност  и ръководител на секция „Морска геология и археология”. Автор е на две книги, един учебник и повече от 100 научни публикации. След конкурс, който в БАН протича доста сложно на три етапа (на първо и второ ниво е получил доверието на колектива и експертната комисия, има подкрепа и от страна на варненската морска общественост, но в УС на БАН не успява да събере достатъчно гласове, за да стане титуляр), в момента е назначен за изпълняващ длъжността директор на ИО до обявяването на нов конкурс.

- С какво ново започвате като нов директор?

- Всъщност продължаваме главните задачи, които са ни възложени от държавата - мониторинга на черноморските води, което е ангажимент на Р България като член на ЕС. В случая основното ни задължение е към МОСВ по рамковата директива за водите и рамковата директива по морска стратегия. Институтът по океанология взема периодично проби от определени станции за изследване на химичните, биологичните и някои геологични параметри на морската среда. Другата ни основна задача е към Министерството на земеделието и храните (МЗХ), респективно ИАРА, с които сме сключили договор за изследване запасите на трицона и на тази база ЕК определя квотите за улова й. Работим и по 3 големи проекта към Европейското икономическо пространство - финансира се от държави, които не са членки на ЕС: Норвегия, Исландия, Лихтенщайн. Една от задачите, които изпълняваме с тях, е за подобряване мониторинга на морските води; втората е за изследване състоянието на морската околна среда, а третата е насочена към параметри, които досега не са изследвани - шума и отпадъците в морето. Работим и по няколко задачи, финансирани от ЕС по различни рамкови програми, а също и по стопански задачи.

- Коя е най-новата стопанска задача?

- Предстои да се включим в проектирането на рибарско пристанище „Карантината”, което се финансира от община Варна и ще приюти рибарите от южната част на Варненския залив. То ще бъде на мястото на съществуващия мостик. Нашето участие ще бъде в проектирането на морската част на пристанището. Общината е отпуснала средства от бюджета си за проектиране на новото пристанище, а финансирането на самото строителство ще се извърши по европейска програма. Това ще бъде много добра придобивка за варненските рибари.

В началото на декември заедно с колегата доц. д-р Димитър Димитров посетихме Европейския парламент по покана на евродепутати, където направихме презентация на нашата разработка за приложение на сапропелните тини от дъното на Черно море, за техническите средства и технологии за техния добив. Тя предизвика интерес сред евродепутатите, един от които е португалски професор океанограф, няколко професори от Франция, Германия. Очакваме в бъдеще да разработим съвместен проект за експлоатацията на този ценен морски ресурс.

- Кой е първият проблем, който ще решавате?

- Той е и най-сериозният. Предстои класов ремонт на научно-изследователския кораб „Академик”, който ще продължи срока на неговата експлоатация с още 5 години. Ремонтът ще струва по предварителна експертна оценка около 1 млн. лв., които БАН в момента няма, защото такива средства не са предвидени в бюджетната му субсидия. Проблемът наистина е много сериозен, защото без кораба не можем да изпълняваме задачите си. По всички проекти, с които кандидатстваме, се предполага, че България разполага с научноизследователски кораб в експлоатация. С други думи, ние участваме с презумпцията, че имаме такъв годен кораб. Срокът на документите на НИК „Академик” изтича на 30 април т.г. и дотогава трябва да бъдат намерени средства, за да отиде на док в кораборемонтен завод. Така че на първо време това е най-тежката задача.

- Имате ли идея как ще бъдат осигурени средствата?

- Тъй като в БАН няма такива пари, единственото спасение е в решение на Министерския съвет за целево отпускане на нужните средства за класовия ремонт на кораба. Той е държавна собственост, както военните кораби, с него се изпълняват задачи от национално значение. Парите могат да бъдат осигурени от МОСВ, МЗХ, Министерството на икономиката, МРРБ и др. Имаме подкрепа от местното депутатско лоби, което ни дава надежда, че средствата ще бъдат осигурени.

Другият ни проблем е също финансов. От 1 януари е увеличена минималната работна заплата (МРЗ) на 420 лв. , което е хубаво. Обаче в БАН не са предвидени пари за повишаване на МРЗ на служителите, които я получават. Има и друго притеснително обстоятелство - много се стеснява маржът между получаващите МРЗ, които може да са и неграмотни, и хората с висше образование, защитили дисертация, което е нещо недопустимо. Средната брутна заплата при нас е 700 лв. с включени всички видове надбавки, младите асистенти получават бруто по 450 лв. А това са хора с висше образование, които са се явявали на конкурс.

- Какво решение ще търсите?

- Решението трябва да дойде на ниво БАН. Заплатите ни се осигуряват от бюджетната субсидия, която държавата отпуска на академията, и тя я разпределя между отделните институти, т.е. като автономна организация БАН сама определя броя на институтите, броя на работещите в тях и размера на техните заплати.

Има и още един проблем, пак свързан с НИК „Академик”. Изтича договорът ни за използване на кея, където пристава нашият кораб. Той е собственост на „Рибни ресурси” ЕООД, което е към МЗХ и го използва за рибарско пристанище.Мястото е много удобно за нас, защото е близо до института. Тепърва ще водим преговори, за да може НИК „Академик” и занапред да пристава на сегашното кейово място.

- В тази насока търсите ли местно съдействие?

- Най-много ни помагат хората от морския бранш - Българската морска камара, управителите на корабни агенции, на фирми от морския бизнес. С тях имаме тясно сътрудничество. Имаме подкрепата и на областната управа и община Варна. Разчитаме на новия кмет на кметство „Аспарухово” Калина Белмезова, с която вече имахме среща, свързана с тържеството по случай хвърлянето на кръста на Богоявление  от пристанището, където е „Академик”.

- А как се развива научният потенциал на института?

- Персоналът ни е 119 души, от които 46 са учени. При нас работят най-добрите специалисти по морските науки на България. В скоро време изтича мандатът на сегашния научен съвет и на ръководството на Института по океанология. В началото на следващия месец ще трябва да бъде избрано новото ръководство, а в края на май и ръководителите на секции. Това също е отговорна задача, защото много е важно кои са начело на отделните научни направления. Разполагаме с достатъчен капацитет, за да се направи оптимален подбор. За всяка една длъжност има по 5-6 подготвени специалисти.

- Споменахме за ниското заплащане, какво задържа кадрите в института?

-  При тези ниски бюджетни заплати онова, което крепи хората, са проектите. Те им осигуряват не само допълнителни средства, но и покриват разходите на института за ток, вода, консумативи, командировки. А също и за експлоатацията на кораба, на който годишните разходи са към 1 млн. лв., а от бюджетната субсидия се плащат само заплатите на екипажа. По проектите някои колеги получават много добри възнаграждения, но, за съжаление, не всички могат да бъдат включени в тях. Няма толкова много проекти в Черно море, че всички да им бъдат ръководители. Пък и когато завърши даден проект, няма гаранция, че той ще бъде продължен. Тоест намираме се непрекъснато в рискова ситуация в условията на конкурентна среда, но пък, ако разчитаме само на бюджетната субсидия, ще трябва да затворим института.

- Каква се очертава за института новата 2016 г. ?

- Очертава се като добра, тъй като няколко големи проекта продължават и през новата 2016-а. Очакваме този месец да сключим ново споразумение с МОСВ за мониторинга на морските води през тази година. Продължаваме да търсим участие и по други проекти и стопански задачи. Проучваме възможности да се включим и в международни проекти, свързани с Черно море. В момента кандидатстваме по проект за използване на НИК „Академик” от други научни организации. Има проекти, по които могат да кандидатстват учени и организации от цяла Европа с използване на нашия кораб. Тоест „Академик” ще им служи заедно със своя екипаж. Това ще осигури допълнителна работа на нашите хора, а също и средства за консумативи, гориво и т.н.  Тук обаче пак се връщаме на основния проблем - трябва да имаме годен за експлоатация кораб. „Академик” не е най-големият, но е най-удобният кораб за научноизследователска дейност в акваторията на Черно море.

- А какво става с научно- изследователската подводница?

-  Тя е единствената българска подводница в момента, има екипаж от двама-трима души и може да се потапя до 250 метра дълбочина. Но и тя, както цялата ни инфраструктура, е вече остаряла. Подводницата е произведена през 1978 г., НИК „Академик”- през 1979 г., и вече наближава границата на тяхната експлоатационна годност. Също и доста от хората в института наближават или вече са достигнали пенсионна възраст. Когато започвах работа, това бе един от най-младите институти на БАН, където почти всички бяхме на 25-35 години. Вече минаха 30 години и е нужно подмладяване на състава, което също е проблем, защото много способни млади учени и докторанти отидоха на работа в чужбина. В момента все още имаме кадри, но до десетина години ще стане голямо оголване, ако не настъпи промяна в политиката спрямо финансирането на науката и образованието у нас, без които не може да има и развитие на националната икономика. Непрекъснато се говори, че образованието и науката в Р България са приоритет, но аз смятам, че приоритет е това, което се финансира приоритетно.

СТЕФАН ДЕНКОВ