Едва 5% от българите биха станали приемни родители

Деинституционализацията трябва да се случи и в неформалните взаимоотношения. Обществените нагласи към процеса на деинституционализация и новите социални услуги бяха обсъдени на пресконференция в Министерство на труда и социалната политика. Проучването на нагласите е на социологическата агенция "Алфа рисърч". Резултатите представи управителят на агенцията Боряна Димитрова.

Фокусът попада върху общностите, сред които местна училищна общност, социални работници, приемни семейства, както и отдели за закрила на детето и общински власти.

Оказва се, че 92% от гражданите знаят за изградени нови социални услуги. Наблюдава се положително отношение към децата, настанени в новите центрове. Основното ядро на проучването е връзката между процесите, защото "тук няма еднозначно добри и лоши", категорично заяви Димитрова. Позитивни са оценките на заинтересованите страни по отношение на деинституционализацията като правилен процес.

Според изследването той се възприема обаче като преход от големи към малки институции , но не и като пълноценна интеграция на децата.

Създаването на среда, близка до семейството, е трудна задача, убедена е Димитрова, но това е социалната норма, която трябва да се следва, пише news.bg.

Димитрова изтъкна липсата на достатъчно добро взаимодействие между отговорните институции. Хората се нуждаят от подкрепа за обсъждане на различните казуси, липсват понякога професионални и педагогически знания, а не само финансова подкрепа, допълни тя.

Откровена съпротива има към включването на деца и младежи от бивши възпитателни институции в новите социални услуги, защото са "трудни деца" и персоналът не е подготвен как да реагира.

"Ако целта е интеграция, тя няма как да се случи по пътя на изолацията", подчерта Димитрова. 21% биха приели на вечеря или обяд дете от институция, а онези, които биха станали приемни родители, са оскъдните 5%. Над 60% биха приели децата да живеят в техния квартал.

Деинституционализацията се случва само на законова база, а според Боряна Димитрова трябва да бъде и неформална - когато хората да започнат да гледат на тези деца като на равни. "Няма по-тежка травма от това едно дете да се чувства изолирано", добави тя.

Данните показват, че съществува риск професията "Социален работник" да бъде феминизирана и застаряваща, затова е необходимо да бъдат привлечени повече мъже за социални работници.

През септември 2018 година Министерство на труда и социалната политика започна кампания "Мисията е възможна" в подкрепа на реформа в социалната сфера. 7000 деца бяха в различни институции през 2009 година, когато планът за реформа стартира.

Около 620 деца са останали в 15 дома за бебета и в 14 дома за деца, лишени от родителски грижи. Пътят, който извървяхме през годините, ни дава увереност, че това е най-успешната реформа за деца в България, коментира зам.-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова.

Четете още: