Отбелязахме 106 г. от първата българска морска победа

СТАВРИ ТАРГОВ

С тържество и военен ритуал пред кораба-музей „Дръзки“ във Варна бе почетена 106-годишнина от първата българска морска победа. В своето слово директорът на Военноморския музей д-р Марияна Кръстева подчерта, че паметта на днешното поколение за датата 8 ноември 1912 г. е жива.

На този ден България празнува голям военен успех

на морския ни флот. Моряците от онова време са воювали в името на националното единение, нека ние да сведем глави пред подвига им и да запазим каузата им за бъдещето, призова тя. Д-р Кръстева получи ценен артефакт за Музея, предаден й от Васил Кръстев, капитан I ранг, офицер от запаса и председател на клуб „Миноносец Дръзки“. Това бе автентична траурна жалейка за кап. I ранг Георги Купов, който по времето на атаката срещу „Хамидие“ е бил мичман I ранг и е изпълнявал временно длъжността командир на „Дръзки“. Артефактът е намерен в къща във Враца от хора, свързани с клуба.

В официалната церемония участваха областният управител Стоян Пасев, зам.кметът на община Варна Коста Базитов, флотилен адмирал Георги Пенев, зам.командир на ВМС, офицери от запаса и резерва и граждани. Венци и цветя бяха положени пред паметника на кап.I ранг Димитър Добрев.

Малко история

Битката при Варна, позната и като „Атаката на Дръзки“, е сражение от Балканската война, станало на 8 ноември 1912 г. между бойни кораби на България и Османската империя. На 7 ноември след съобщението за движението на турски транспортни и военни кораби капитан ІІ ранг Димитър Добрев повежда отряд от 4 торпедоносеца в боен поход. На 32 мили от Варна забелязват силуета на крайцера „Хамидие". В първите часове на 8 ноември отрядът атакува неприятеля. Последен от дистанция под 100 метра атакува „Дръзки". Оглушителен взрив показва, че целта е поразена. „Хамидие" е изваден от строя и са сериозно нарушени комуникациите на противника по море. Атаката доказва ролята на флота за защита на бреговете ни и е един от примерите за успехите на Българската армия в Балканската война.

Летописците припомнят фактите,

предшествали морската битка. След тежките загуби на Османската империя при Одрин и значителните материални загуби турците изпитвали голяма нужда от запаси от оръжия, муниции и храна. Единственият начин това да стане е по море. Помощите, изпращани от Германия и Австро-Унгария, са транспортирани до румънското пристанище в Констанца и оттам са натоварени на кораб за Цариград. По същото време българските брегове (Варна, Каварна, Бургас, Емине) са бомбардирани неколкократно от турската флота. На 29 октомври капитанът на турския крайцер „Хамидие“ настоява Варна и Балчик да се предадат, защото в противен случай ще ги срине със земята. За щастие това не станало.

Поради малката далекобойност на бреговата артилерия

и несъвършената техника в мобилизационния план било заложено дозорната служба във Варненския залив и по крайбрежието, от Шабла до Емине, да се води от отряд от шест торпедоносци. На 7 ноември в Главният щаб на флота във Варна се получава доклад, че два товарни кораба отпътуват от Констанца за турската столица. Бреговата охрана потвърждава движението на турски военни кораби край нос Калиакра и веднага е издадена заповед торпедоносците да излязат и заловят или потопят вражеските кораби. В 22,30 ч. отрядът от флагмана „Летящи“, „Смели“, „Строги“ и „Дръзки“, под общото командване на капитан II ранг Димитър Добрев потеглят срещу конвоя.

По линията на нос Калиакра – нос Емине, са разположени много турски кораби - броненосецът “Барбарос Хайредин”, кръстосвачът “Хамидие”, минните кръстосвачи “Пейки и Шевкет”, “Берк и Сатвет”, “Пеленк и Дерия”, контраторпедоносците “Ядигар Милле”, “Самсун” и др. Всички те охраняват египетските военни транспорти “Ак Денис” и “Кара Денис” по снабдителната линия Кюстенджа (Констанца) – Цариград.

Половин час след полунощ е забелязан голям кораб

на 32 мили от Варна, който по мнение на военните ни моряци е крайцерът „Хамидие“.

В 00,40 ч. от флагмана „Летящи“ дават сигнал за атака и 5 минути по-късно изстрелват торпедата си от дистанция 500 – 600 метра. От този момент нататък турците отвръщат с интензивен огън. „Смели“ и „Строги“ също се опитват да торпилират врага, но не успяват. „Смели“ получил попадения в борда си от избухнал наблизо 155-милиметров снаряд. Било повредено рулевото му устройство и той започнал да се върти надясно, изчезвайки от погледа на следващия го „Строги“. Това създало твърде критична ситуация, тъй като притеклите се на помощ турски контраминоносци също открили силен огън по нашите бойни кораби.

Под противниковите изстрели в продължение на половин час

матросите поправяли пораженията, като минали на ръчно управление и се отправили към сборния пункт след атаката. „Дръзки“ е бил последният кораб, който стреля по противниковия крайцер. Под командването на мичман I ранг Георги Купов той спечелва битката, като улучва „Хамидие“ в носа. Изстрелът бил даден от дръзкото разстояние 50 – 60 метра и бил единствения успешен. Дръжката на торпедния апарат издърпва помощник-командирът мичман I ранг Кирил Минков.„Хамидие“ получава пробойна с площ от 10 кв.м., но не потъва само защото морето остава спокойно при отстъплението му към Босфора. Турците губят 8 убити и 30 ранени. След кратък артилерийски обстрел „Дръзки“ се връща обратно към мястото за сбор.

На сутринта миноносците се прибират във Варна,

от наша страна има ранен само един офицер от кораба „Смели“. Тази морска победа на българския флот над многократно превъзхождащ го противник нанесла сериозен морален и материален удар на турския флот. Тежко повреден и полупотънал „Хамидие“ е провлачен до Цариград. Това станало с кърмата напред, тъй като носовите отсеци били запълнени с вода, която покривала бака на кораба. Турците прекратяват всякакви морски операции близо до бреговата ни линия. Вследствие на това турският боен флот на практика приключва с морското си господство около нашите брегове.