На днешния ден Софроний прави първия препис на Паисиевата история

На този ден Софроний Врачански завършва първия препис на най-святата книга на нашия народ - “История славянобългарска”. Срещата му с Паисий Хилендарски става в началото на през 1765 година в Котел. Паисий му показва „История славянобългарска“. Софроний, който по онова време се казва поп Стойко Владиславов, е силно впечатлен от малката книжка и веднага започва да я преписва на ръка. Днес това копие е известно като Първи Софрониев препис. Самият поп Стойко пътува до Света гора в периода от 1770 до 1775 година.

Софроний Врачански е роден през 1739 година в Котел в семейството на заможен търговец на добитък със светското име Стойко Владиславов. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за свещеник, работи и като учител и книжовник в Котел. Създаването на този първи препис се приема символично за начало на Българското възраждане. Четири години след написването на първата възрожденска българска история е ликвидирана Печката патриаршия, а на следващата година - и Охридската архиепископия. Всички те минават под шапката на Цариградската патриаршия. През 80-те години синът му Иван (или Цонко), който се занимава с мащабна търговия с добитък, задлъжнява към местния епископ. Това предизвиква конфликт между него и Стойко Владиславов. Позовавайки се на контактите на поп Стойко със знахарки, владиката на два пъти му налага тригодишни забрани за служене. След това е обвинен от местните власти в незаконна продажба да добитък, който е държавна собственост, арестуван е и е измъчван, но е освободен, след като плаща 1500 гроша.

Четете още: Над 9 млн. са чуждите туристически визити за една година