За 146-а година Варна помълча в памет на Апостола (СНИМКИ)

И няма никакво значение коя е точната дата на обесването на Апостола. Както и – кога ще я отбележим. Него го няма. Младият му живот е жестоко прекършен само на 36 години. Насред започнатото дело и още спящия народ. Насред силата, динамита в душата и ентусиазма на младия революционер.

Десетки варненци почетоха паметта на Васил Левски пред паметната плоча в носещия неговото име квартал. На церемонията, на която беше отбелязана 146-ата годишнина от смъртта на Апостола на свободата, присъстваха ученици от няколко варненски гимназии. С минута мълчание и падане на колене, присъстващите почетоха паметта на Васил Левски. Венци и цветя поднесоха както граждани, така и кметът на града Иван Портних и представителите на различни институции.

Един час по-късно пред паметника на Васил Левски в Морската градина започна общоградското поклонение. В него участваха още деца и ученици. Бе изпълнен военен ритуал от представителни части под съпровод на Духовия оркестър на Военноморските сили. Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи заупокойна молитва и произнесе слово за Апостола. Представители на Клуб „Миноносец „Дръзки“ също бяха дошли да се поклонят пред паметта на Васил Левски, облечени в четнически униформи. На поклонението дойдоха представители на три от мотоклубовете в града – „Нощни вълци“, „Кан Аспарух“ и „Вокил“ и членове на партии и организации.

За Левски се казват патетични слова по време на церемониите на всеки 19 февруари. Така и трябва да бъде. Твърдим, че го обичаме и му пазим място в сърцата си. Но малцина са прочели историята на неговия род и кончината на майчицата му. Не е за хора със слаби сърца и се иска стоицизъм да я дочетеш докрай. Една година след освобождението от турско робство, на 27 януари 1878 г. майка му Гина Кунчева се самоубива в кладенец, до който едва стига - премаляла от глад и мизерия.

Известният хасковски краевед Борис Колев, който от дълги години проучва родословието на Левски пише: „Мизерията озъби хищни челюсти и през тази, изсулваща се из броеницата на християнското летоброене 1878 година – първата свободна година за онези от българите, които населяваха Княжество България и Източна Румелия. В ледени буци бяха се превърнали сърцата на карловчани – никой към никого капка милост нямаше, имащите се лакомяха да имат още повече. Предишните челебии, гяурите мемлекет чорбаджии, чийто чорбаджилък процъфтяваше неотдавна под чадъра на османския падишах, се сдушиха с новопръкналите богаташки парвенюта, а беднотията – петимна за троха хляб – опъваше уши от гладория и едва свързваше двата края. И не изтрая майчиното сърце. Не можеше повече мъчаливо да преглъща нещастията, оскръбленията, униженията, неимоверната нищета, връхлитащи като разбесувани вълчи глутници върху семейството на злочестата карловка“.

На финала, ще повторим думите на Миралай Тефик бей след като Левски е осъден на смърт: „Хитър и прозорлив е...Умен човек, има честни очи, които дълбоко в мене гледат…. Ако не бях турчин и не бях миралай, щях да тръгна след този човек.

- Ти си луд, Тефик бей! – възкликва Орхан бей. – Неговите дири свършват до бесилото.

- Не! Започват от бесилото! Ти нищо не разбираш – ние с тебе живеем, за да умрем. Той умира, за да живее!..."

И няма никакво значение дали ще го канонизира Църквата за светец. Защото всеки от нас го носи в сърцето си. И докато ходи по земята последният българин, Левски ще живее. Поклон пред паметта и делото ти, Апостоле!

ЕЛИ МАРИНОВА

Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ