Българинът къта в банките цели 57 млрд. Уж лихвите ниски, пък…

Парите на влог в банките растат  - напук на рекордно ниските лихви, десетките хиляди закрити работни места и намалелите доходи на немалка част от населението след настъпението на коронавируса по света и у нас.

По данни на БНБ в края на юни спестяванията на домакинствата са 57.171 млрд. лв. Това е с цели 4.17 млрд. повече отпреди година и с 1 милиард повече в сравнение с края на март. Очевидно е, че хората се въздържат да харчат в тези смутни времена и залагат на сигурно, като съхраняват свободните си пари в банки, въпреки че лихвите по депозитите са направо микроскопични  - към момента средната е 0.1 на сто, пише "Сега".

Все пак коронакризата е изпразнила сметките на част от населението - най-вече тези с малки влогове. В периода април-юни на годината са закрити близо 150 000 сметки със суми до 1000 лв. в тях и над 23 400 със суми до 2500 лв. Всички по-големи влогове обаче нарастват като брой, а също и парите в тях. Двуцифрен ръст (от 10 до 14%) за последните 12 месеца се отчита при влоговете от 50 000 до 500 000 лв., както и тези над 1 милион лева. Само през второто тримесечие милионерите са се увеличи с 45.

Парите по депозитите ще продължават да се увеличават и през следващите месеци, а кредитната активност ще се забавя. Това прогнозира тези дни Асоциацията на банките в България (АББ). Причина и за двете тенденции е несигурността в макроикономическата среда, причинена от коронавируса.

Според АББ лихвите по депозитите ще останат до края на годината на сегашните рекордно ниски нива, тъй като банките са пълни с пари, а домакинствата и бизнесът ще стават все по-предпазливи в харчовете. По данни на БНБ  към юни средната лихва по срочните влогове в левове на домакинствата  е 0.1%, при 0.15% година по-рано. 

Бизнесът пък вместо да печели от спестяванията си в банка, си плаща за това. От април насам средната лихва за фирмените депозити в левове е отрицателна - минус 0.05%, докато по спестяванията в евро тя е под нулата още от миналата година. Въпреки това и фирмените спестявания растат - с близо 12% годишно и в края на юни са стигнали 26 млрд. лв.

Данните на БНБ показват още, че кредитирането вече е започнало да забавя темповете си отпреди коронакризата. През второто тримесечие ръстът на кредитите е 4.9% годишно - значително по-слаб от отчетените над 7% до март.

Същевременно БНБ предупреди наскоро, че лихвените проценти по новоотпуснатите кредити на домакинствата и бизнеса могат да се повишат. Причината е повишеният риск заради отражението на COVID-пандемията върху икономическата активност и доходите на домакинствата.

ЛИХВИТЕ

Средната лихвите по потребителските заеми в левове към края на юни е 7.6%, а ГПР - 8.87%, показват данните на БНБ. Така нивата се връщат до предкоронакризисните, след като през април и май лихвата скочи до 8.4%, а с всички такси и комисини - надхвърли 10%.

Ипотеки все още се отпускат с лихви под 3% и среден ГПР от 3.16%. Банките обаче масово ограничиха достъпа да кредитиране, като намалиха процента на финансиране при закупуване на жилище до 70-80%. Освен това вече отказват на едно и също лице да тегли и жилищен, и потребителски кредит.