Искат замразяване на минималната заплата

Минималната работна заплата и осигурителните прагове по икономически сектори да останат замразени за следващата година, настояват работодателските организации. Според бизнеса в условията на икономически срив и повишена безработица, породени от COVID-пандемията, не е разумно административно да се вдигат минималните нива на възнагражденията в страната.

„В тези условия най-разумното е да не се увеличават сегашните им нива“, заяви пред Блумбърг тв Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Той припомни, че за тази година минималната работна заплата е била увеличена с 50 лв. до 610 лв. на базата на очакван ръст на БВП от над 3%.Заради коронакризата обаче ще бъде отчетен икономически спад от поне 7%, което означава разлика спрямо прогнозата от 10 процентни пункта.

„Замразяването на нивото на минималната работна заплата ще позволи на увеличените с близо 100 000 безработни да си намерят по-лесно работа, защото това основно са хора с по-ниска квалификация“ коментира Велев.

По време на мандата на третия кабинет на Бойко Борисов в три последователни години минималната заплата в страната бе увеличавана с по 50 лв. За 2021 г. е планирано тя да нарасне с 40 лв. на 650 лв. 

Тези ръстове натиснаха нагоре и възнагражденията, близки до нивото на минималната заплата, въпреки че от години работодателските организации отказват да преговарят със синдикатите за размерите на минималните доходи, върху които се начисляват осигуровките.

В момента работодателските организации и синдикатите договорят механизма за определяне на минималната заплата в страната, така че тя да не се определя повече по административен път от правителството, съобщи Васил Велев. „Идеята е да има минимална заплата на национално ниво, след което социалните партньори ще договарят минимални заплащания и по браншове за три категории персонал – ниско, средно и висококвалифицирани“, поясни Велев. Към момента обаче се договаряли само критериите, а не конкретни нива, което означава, че за догодина този механизъм няма да бъде приложен.

По думите Велев закъснялото и грешно стартиране на схемата за подкрепа на заетостта „60/40“ е причина броят на безработните в страната да скочи със 100 000 души през април и май.

„Очакваме новият й дизайн от октомври, но тези 100 000 души няма да се върнат отново на работа“, коментира председателят на АИКБ. Според него предвиденият бюджет на схемата от 1 млрд. лв. има капацитет да спаси между 500 хил. и 700 хил. работни места, но усвояването на субсидията в момента върви много бавно.