Отношението на българите към здравната система е традиционно негативно, но все пак има регистрирана позитивна динамика за срок по-малко от една година. Това сочат данните от национално представително социологическо проучване "Нагласи на българите към здравната система“.
То е проведено сред 1005 респонденти през август 2020 г. от агенция "Тренд“ по поръчка на инициативата "Заедно за повече здраве“, в която участват Български лекарски съюз (БЛС), Български фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
През октомври миналата година бе проведено аналогично социологическо проучване, данните от което бяха представени на Първата национална конференция "Заедно за повече здраве“.
Според новото изследване 63% от българите смятат, че здравната ни система се развива в негативна посока, а при предишното проучване от преди по-малко от година този процент е бил близо 70 на сто.
"Независимо, че и двете национално представителни допитвания сочат, че оценката на общественото мнение за здравната система в България е традиционно силно негативна, все пак има регистрирана позитивна динамика“, констатира Димитър Ганев от социологическа агенция "Тренд“.
Според него до голяма степен това се дължи на кризата около Ковид-19, която показа по-скоро устойчивост на здравната ни система при сблъсъка с епидемията.
Мнозинството от българите – 52% са на мнение, че българското здравеопазване се е справило с проблемите около Ковид-19. Според 26% от запитаните системата ни не се е справила, а 22% не могат да преценят това.
"Кризата около Ковид-19 фактически фокусира вниманието на всички българи към здравната система и как тя реагира на предизвикателството, като заключението е по-скоро позитивно и увеличава доверието в здравната ни система“, коментира Димитър Ганев.
Според проучването близо 40% от хората имат повече доверие в системата след епидемията, а за 32% това е причина за спад в доверието им. За 48% от българите здравеопазването ни не е подготвено за подобен род предизвикателство, а 73% са на мнение, че се нуждае категорично от допълнително финансиране, за да се справи.
Хората виждат основните проблеми на системата най-вече във високото доплащане за медицински услуги (52%) и липсата на медицински кадри (42%). След това се нареждат проблемите с лошото състояние на болниците (39%) и високото доплащане за лекарства (37%).
Според 47% от българите тези негативи се дължат най-вече на лошия контрол в системата, както и на недостатъчното финансиране, което посочват 23% от запитаните през август т.г.. Подобни са отговорите през октомври м.г. – 45% са определили лошия контрол от страна на институциите и 29% липсата на необходимите за това средства.
Решенията за подобряването на качеството на здравните услуги у нас, българите виждат най-вече в по-високото финансиране на здравеопазването -12%, както и в увеличението на заплатите на медицинския персонал -11%.
Голяма част от анкетираните - 89 на сто заявяват, че според тях, здравеопазването трябва да се разглежда като инвестиция, а не като разход. Огромното мнозинство от гражданите са на мнение, че трябва да се отделят повече средства за здравеопазването, като това са посочили 86% от хората и през двете вълни на изследването.
Според 95% от запитаните през август т.г. и октомври м.г. здравната ни система трябва да осигури и по-добър и навременен достъп до лекарства.
Парите отделени за здравеопазване трябва да се изразходват най-вече за подобряване на материалната база на болниците (41%), за нови технологии/апартура (39%), за заплащане на повече лекарства от държавата (39%) и за по-високи заплати на лекари и медицински сестри (29%), според анкетираните.
Откъде да дойдат тези пари обаче? Категорично мнение е, че държавата трябва да вземе тези средства от приходите от акцизи за цигари и алкохол смятат 74 на сто, а не от повишаване на осигурителната тежест, което са посочили 10% или от въвеждане на допълнително здравно осигуряване, което определят само 18% от интервюираните, съобщава Bgonair.bg.

В "Money.bg" на 17 октомври от 16:30 часа: Френският бизнес в България - кои са следващите инвестиции?
Обедна емисия
Здравният министър съобщи кога ще има противогрипни ваксини у нас
Задържаха двама младежи за побой над ученик пред училище в Търговище
Кога можем да наблюдаваме Ловджийска луна през октомври 2026 г.
Астронавт от мисията „Аполо 16“: НЛО нямат извънземен, а демоничен произход
Слънцето може да придобие призрачно зелено сияние
Какво представлява числото Пи – най-загадъчната константа в науката
От Монако до Несебър: ЦСКА с важно съобщение
"На тъмно": Веласкес скрива Левски в събота
Капитанът на НЕК благодари на Светльо Вуцов за "паса" при гола
Ефектът "Гиздол": ЦСКА е трети по атаки в Европа!
Не ви се пазарува? 5 идеи за вечеря с малко продукти
15 признака, че сте свръхчувствителен човек
Поверия и обичаи за 19 октомври – денят на свети Йоан Рилски
10 златни правила за добър сън: как да спим по-добре според науката
Каква е разликата между мек шанкър и сифилис?
Бъдещето на белодробните трансплантации в България е водеща тема на XI конференция за белодробна хипертония
Здравната комисия прие на първо четене по-строги мерки срещу недостига на лекарства
Възстановяване след Цезарово сечение – какво да очакваме?
Тръмп: Не бих използвал ядрено оръжие срещу Иран
Maserati MC12 и GT2 Stradale Fuoriserie заемат централно място на Villa La Massa Excellence 2026
Bloomberg: Правителството на Мадагаскар и собственикът на “Левски” Атанас Бостанджиев чрез инвестиционния си фонд Gemcorp привличат 5 млрд. долара
Новото BMW i3 измина 1213 км с едно зареждане
Блясък, висша мода и кауза със смисъл: Най-добре облечените звезди на галата Rare Beauty
Клои Кардашян не е правила секс от 4 години
Коментари