Сметките на НОИ: Колко трябва да получаваш, за да си богат българин?

Сред най-богатите 10% от българите попадат тези, които разполагат с 1340 лв. на месец само за себе си. За родители с две деца месечният им доход трябва да е малко над 5300 лв., за да влязат в групата на най-заможните, показват данни на Националния статистически институт.

Средният годишен доход на домакинствата, в които живеят най-заможните 10% от българите, е 29 602 лв. Всеки член на домакинствата на богатите разполага с 16 085 лв. на година, или само с 1340 лв. на месец, показват данните на НСИ.

Сумата е близка до средната заплата за страната. Оказва се, че човек може да се счита за част от най-заможните 10% от обществото, ако разполага с една средна заплата само за себе си. Но рядко човек харчи заплатата само за себе си.

Причината за това е, че всички получени в семейството заплати, пенсии и други доходи се разделят между членовете на домакинството. Така дори един човек да има висока заплата, ако в домакинството има безработен, деца или пенсионер, средният доход на човек от домакинството пада значително.

Другата причина средните доходи на елита на обществото да не са много впечатляващи, е че НСИ дели населението на групи от по 10% според доходите им, каквато е световната практика. Така в групата на най-богатите 10% попадат около 700 хил. българи. Най-богатите от тях обаче имат малък дял, а останалите имат доста по-скромни доходи.

Най-бедните 10% от българите за цялата 2019 г. имат среден доход от 1922 лв., което прави по 160 лв. на месец, показват данните на НСИ.

В семействата на 10-те процента най-заможни българи 72% от доходите са от заплати, 8,8% са от самостоятелна заетост, а само 9,4% са от пенсии. Оказва се, че повечето хората с високи доходи работят на заплата, а малка част от тях имат собствен бизнес и работят за себе си.

При най-бедните 10% от населението картината е коренно различна - само 33,3% от доходите в семействата са от заплати, а основно перо в доходите с дял от 34,5% имат пенсиите. Добавките за деца дават още 6% от семейния бюджет на най-бедните, обезщетенията за безработица осигуряват 0,6% от доходите, а другите социални помощи - 3,3% от парите в семейството.

Най-богатите 10% от населението дават за храна 22,5% от разходите си, а само 10% от семейния бюджет отиват за наем и плащането на сметки за ток, вода, парно и телефон. При най-бедните за тези две най-важни пера от семейния бюджет отиват съответно 40,2% и 18% от всички разходи.

В резултат богатите могат да си позволят да карат по-хубави коли като дават 10,4% от разходите си за транспорт (2664 лв. на семейство за година), а други 7,5% от парите им отиват за свободно време и образование.

Семействата на най-богатите дават средно по 1904 лв. на година за свободното си време и за образование, докато най-бедните – само по 147 лв., или 13 пъти по-малко. Бедните дават за транспорт 4,3% от парите си (307 лв. на година за семейство), а за развлечения и образование остават само 2% от и без това по-тънкия портфейл на семейството.

Най-заможните семейства дават за жилищно обзавеждане и поддържане на дома средно по 980 лв. на година, а най-бедните над три пъти по-малко – само 276 лв. При разходите за здраве разликата е близо четири пъти. Заможните семейства дават за здравето си 1641 лв. на година, а бедните само 436 лв.

Семействата на най-богатите 10% от население годишно спестяват средно по 3340 лв., докато най-бедните не могат да спестят почти нищо. Хората с най-високи доходи взимат и най-много заеми, с които правят ремонти, купуват имоти и коли.

Доходите са решаващи за това какво има за храна на масата. Най-богатите 10% от хората ядат по-малко хляб, но хапват повече месо, плодове и зеленчуци. Това обаче не значи, че се хранят по-здравословно, защото пият и пушат много повече от бедните си съграждани.

Най-заможните 10% от населението ядат средно по 69,7 кг хляб на година, 67,9 кг плодове и 87,3 кг зеленчуци. А най-бедните 10% от населението за година изяждат средно по 89,8 кг. хляб, 29,1 кг. плодове и 52 кг. зеленчуци.

За година заможните консумират средно по 39,5 кг. месо и 15,1 кг. месни продукти, а бедните - 26,4 кг. месо и само 10,4 кг. салами, луканки и наденици.

Заможните хапват 13,8 кг. сирене на година, при 8,7 кг. за най-бедните. При кашкавала разликата е още по-голяма.

Заможните консумират по 6,1 кг. кашкавал годишно, а най-бедните - над три пъти по-малко, или само 2,3 кг. Но прави впечатление, че с вдигането на доходите през годините разликата в храната на трапезата на бедните и богатите намалява.
Най-заможните 10% от населението пият и пушат най-много.

За година те потребяват средно по 54,8 литра алкохол и 1276 цигари, а най-бедните - само 17,3 литра алкохол и 428 цигари, съобщава "Труд".

В резултат храната на най-заможните съдържа средно по 2482 калории на ден, което е с 33% повече от калорийното съдържание на прехраната на най-бедните (1869 калории на ден, 37,3% от които се набавят от хляб, тестени изделия и брашно).