Направихме лаборатория за енергийна ефективност на морския транспорт

В състояние ли е родната наука да помогне за устойчивото развитие на морската ни индустрия? Този въпрос определи темата на нашия разговор с  кап. I ранг, доц. д-р Калин Калинов, зам.-началник по  учебната и научната част във ВВМУ ”Никола Й. Вапцаров”, който беше сред главните инициатори на проведената наскоро във Варна първа по рода си международна научна конференция „Технологии и наука за устойчиво морско развитие”.

- Какво предизвика провеждането на форума?
- Ще започна от избора на заглавието му - той беше провокиран от концепцията за устойчиво развитие, приетата от ИМО през 2014 г., и тази тема в момента е особено актуална. Понятието морска индустрия се разшири, в него навлезе екологията. Устойчивостта се разглежда в смисъл на прогнозна икономическа реализация, на времева перспектива на вложените ресурси, на по-висока степен на безопасност и сигурност и т.н. Все неща, които покриват в голяма степен и екологичните проблеми. В този смисъл възникна вакуум, какво точно е съдържанието на устойчивото развитие на морската индустрия? Дали това е екологично развитие, дали е ефективно развитие, дали е прогнозно развитие? По тази причина различните морски университети от Черноморския регион решихме да изложим на форума отделни аспекти на разбирането си за устойчиво развитие, да споделим своите достижения в тази насока. И, разбира се, водени от класическата цел на всяка конференция, да срещнем хората с потребности и хората с възможности. Мотото на форума бе: “Устойчивото развитие, науката, образованието”. Трябва да отчетем и още една дефиниция - в световен мащаб науката все повече се ориентира към приложността. А един от гарантите за приложност на науката е въвличането на университетите в този процес, защото те са в много близък контакт с индустрията. При нас дори в този момент тече актуализация на учебните документации за обучение на студентите съобразно изискванията на потребителите. ВВМУ сме разпознати във висока степен от морския бизнес. Именно по тази причина науката от класическите скъпоструващи институти, които малко залитат към нейната фундаментална и теоретична страна, започна да се изнася към университетите. В същото време спецификата на икономическото развитие, натискът на конкуренцията накара компаниите да пожелаят по-голяма близост с университети, които да им осигурят кадри, отговарящи на съвременните изисквания. Създадени бяха образователно-икономически, научно- икономически  формирования.  И образователните институции застанаха в центъра на този процес, те направиха линка между компаниите, науката и съвсем логично производителите.

- Говорите за световна тенденция?
- Това става в световен мащаб. И Морското училище е потвърждение на тази тенденция. Сформирахме регионален център за трансфер на морски технологии заедно с водещите научни институти във Варна, като Института по океанология, Центъра по хидро- и аеродинамика, от една страна, и, от друга – с продуктово позиционирани компании. С холандска фирма, която работи в областта на морските симулации, тренажори, направихме развоен център с висока степен на компетентност. И това ни поставя в уникалната ситуация да реализираме научните схващания в приложни продукти, които да бъдат с тройна употреба. От една страна те да служат на морската индустрия, от друга - разбира се, на обучението, и от трета - за изследователски цели, и то в тяхната приложност. С аналогични подходи се похвалиха и другите морски университети по време на форума. Тук е мястото да кажа кои участваха в международната конференция. На първо място бяха от Черноморската асоциация на морските институти: морският факултет на Истанбулския технически университет, Държавното морско училище на Грузия, Държавното морско училище „Адм. Ушаков” в Новоросийск, Одеската морска академия, Морският университет в Констанца и ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. Гост на срещата беше зам.-ректорът на Полското военноморско училище (като нас то обслужва и морската им индустрия). Имаше представители и на варненския Технически университет, ВСУ, БМКЦ, БМК, ВМС и др. Форумът беше широко посетен и спонсориран от бизнеса у нас и чужбина. Главният спонсор беше ДП „Пристанищна инфраструктура”, като със същите функции и степен на участие бе и община Варна, която напоследък много активно се интересува от въпросите на развитието на морската индустрия. Имаме невероятна подкрепа от нейна страна, което се чувства особено осезателно през последната година.

- А успяхте ли да срещнете на форума възможностите с потребностите?
- На втория ден конференцията се изнесе и във фоайето на заседателната зала, където почти всички места бяха заети, за да се водят делови разговори. Например аз проведох няколко изключително важни срещи. Едната беше с компанията „Тотал“, която скоро ще започне проучвателна дейност в блок „Хан Аспарух”. Свързахме я с ВМС, тъй като търсеше национално отговорна институция за борба с нефтените разливи, за противодействие и др. по време на проучванията, а също и по въпроси на безопасността, сигурността, логистиката. Компанията вижда във ВМС такъв надежден партньор. Проведохме разговор и с представители на фирмата МЕРК, производител на високотехнологично оборудване за лаборатории. Тези дни отново се срещнахме и договорихме направата във ВВМУ на лаборатория с мобилен и стационарен модул, която да диагностицира последствията от нефтени разливи.  
На форума бяха подписани поне два договора за сътрудничество между  наши и чужди университети. Без да сме ревниви, посредничехме наши партньори да работят и с ТУ, ВСУ.

- Как се осъществява връзката наука - бизнес?
- Ще кажа за новите ни инициативи. Всъщност последната, която училището ни завърши, е за създаването на лаборатория, свързана с повишаването на енергийната ефективност на морския транспорт. В последно време се гледа много  сериозно на този въпрос - от една страна, под натиска на екологията и високите санкции, въведени от ИМО, и, от друга, заради конкуренцията (тежката икономическа криза се отрази и на морския транспорт ), което предизвика борба за всяка изразходвана капка гориво, масла. Във Варна се намира уникалният Център за хидро- и аеродинамика (ЦХА) с високотехнологично оборудване - щастлив съм, че в него работят и наши възпитаници, завършили специалността „Океанско инженерство”. Неговата дейност е приложно насочена, но до известна степен остава и в сферата на фундаменталната научна поддръжка на корабостроенето.  А, за съжаление, в световния бизнес, включително морския, днес липсва култура за инвестиции във фундаменталната наука. Те обичат по-скоро изследванията, което бързо дава резултат. Използвайки този момент, съчетавайки нашата дейност с една холандска компания, успяхме да изградим на наша територия лаборатория, в която да правим виртуални модели на корабите, различни модели на техните натоварвания (крен, газене и т.н. ), и на тази база в различни климатични условия да извършим практическо тестване на вече взето решение за организиране прехода на кораба. Ще можем да казваме: очаква се такъв разход на гориво за определено разстояние при натоварване по този начин на кораба, при типичните метеорологични условия. Този начин на вземане на решение е много атрактивен за потребителя, кара го да придобие афинитет към научните изследвания. И така той лесно да направи следващата крачка: ами, ако променим формата на корпуса, ако поставим еди- какво си  оборудване, може ли повече да се намали разхода? Лабораторията е в процес на развитие и усъвършенстване.  С нея в рамките на Регионалния център за трансфер на морски технологии ние слагаме липсващото звено в целия процес: модел, виртуално изпитание, моделни изпитания в ЦХА, производство.

- Всички тези приложни изследвания, които развивате, не противоречат ли на представата за Морско училище -  да произвежда капитани и механици на кораби?
- Да, представата за ВВМУ, с която всички сме свикнали, е да произвежда капитани, механици на корабите. И нищо друго да не пипаме. Но не е така. Трябва да бъдат произвеждани и други кадри за морското стопанство, от които има остра нужда. По тази причина открихме нова специалност - „Информационни и комуникационни технологии във водния транспорт”, магистърска специалност. В нея ще се изучават специализирани софтуерни продукти за водния транспорт,  обслужващи икономическото функциониране, правенето на товарни планове. Един контейнеровоз носи много контейнери, всеки от които трябва да бъде разтоварен на определено място. По време на форума беше споделено как на пристанище Гданск са постигнали коефициент 1,2 в операциите по разтоварване на един контейнер, тоест 3 контейнера са разтоварват с 4 движения на крана. Разбирате колко мисъл е нужна, за да се реши преди това как да бъде сложен конкретният товар, за да не настъпи хаос. Тази приложна страна - експлоатацията, влиза в продуктите за моделиране, изследване устойчивостта на кораба и т.н. И нашите студенти ще се специализират в тази насока.
От друга страна, при нас нещата се поставят така, че всеки въпрос да бъде решаван комплексно, а не само негови отделни страни. В момента сме се прицелили към много амбициозната задача да изградим уникален център за прогнозиране и противодействие на нефтени разливи. Става дума за дейност, по която капацитет и отговорности имат ИАМА, ВМС, Басейнова дирекция. А те са към различни министерства и се получава вавилонско стълпотворение...

- Освен двата проекта, свързани с енергийната ефективност в морския транспорт и екологията, към какво още е насочена научноприложната дейност на ВВМУ? 
- Да, това са последните, като запазваме и традиционните си направления в подкрепа на бизнеса. В началото сме на много сериозна инициатива за подготовка на комплекс от центрове за компетентност в поддръжката на морската индустрия. Това е идея още в зародиш, като отново си партнираме с ИО и ЦХА. Тук кръгът се разширява значително, навлизат вече и фирми от морския бизнес, сдружение „Клъстер за развитие на морски специалисти“ и др.  Но да се върнем крачка назад! Тръгнахме от енергийна ефективност, екология, икономическо развитие, но този проект няма да се ограничи само в офшорната дейност.Той ще обхване като цяло морската индустрия – лека-полека светът изнася индустрията си в морето. Станаха три стълба, но може би има и още нещо, което трябва да включим в устойчивото развитие. Правило в научно-изследователската  дейност е да бъде малко, като в приказките на Шехерезада -  никога да не се стига до окончателния край, винаги да има и още нещо. Така че нека да кажем, ще има и други нови предизвикателства. 

СТЕФАН ДЕНКОВ