ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Ели Mаринова

И тази година в неделята, набелязана от Църквата, се поздравяваме с възкресението Му. Както всяка. Исус е ясен. Саможертвата му – ненадмината. Имахме 1983 години да поработим върху добрината си и върху редуцирането на греховете си. Мисля си - какво свърши човечеството до днес? Християнка съм. Без грам атеизъм си задавам почти наум няколко въпроса. Успя ли за около 2000 години Христос да промени света? Промени ли се човешката същност от времето, когато хората показаха жестокост и малодушие, докато разпъваха Божия син?

Знаете ли, че затворите по света са пълни с християни?

Редуцира ли се от тогава насам злобата, завистта, жестокостта на човешката раса? В отношенията и с другите човеци, със съседа, с друговерците, с животните, с растенията? Спряха ли войните, станахме ли толерантни към различните? Изчезнаха ли убийците, крадците и грабителите? Между другото – вие как възпитавате детето си, когато го пращане на детска градина? Карате ли го да обича „ближния”?  Вие самите обичате ли всички? Защото на Великден в храма всички твърдят така. Откакто повярвахме в Него – стана ли светът по-добър? Един съвсем бърз и кратък въпрос ме мъчи.

Обръщате ли си другата буза, за да ви удари още веднъж злото?

Можете ли с любов да отвърнете на злото всеки път? Наистина ли? Откакто свят светува повечето хора искат да вярват в някого. Дори не могат да си представят съществуването без да вярват в някого. И ако нашият бог се казва Господ, и ако синът Божи се казва Исус Христос, то нека да се опитаме стъпка по стъпка всеки ден да бъдем наистина добри – така, както Той е бил. Да бъдем състрадателни, какъвто е бил Той, да прощаваме от цялото си сърце, както Той е прощавал. Да бъдем милостиви, слънчеви, пълни с енергия, обичащи, одухотворени. Какъвто е бил Исус.

Всичко в мен знае, че няма да ми бъде зачислен грях, ако не отида на църква в събота вечер срещу Великден, за да запаля свещ в навалицата и да обиколя храма. Ще ми се запише грях ако подмина ранено куче вън и не се опитам да му помогна. Ще ми се запише пропуск, ако видя гладен човек на улицата и не го нахраня. За моя сметка ще си остане всеки неуспешен опит да простя от все сърце грешката на приятел и обидата. Понякога се отбивам в храма. И гледам да е ей така, спонтанно, докато няма знайни големи празници и навалица. Но знам, че Бог (както и да се казва той) живее право в сърцето ми. Дълбоко и навътре. И всеки път, когато сторя добро, в същото това сърце цъфтят цветя. И звучи музика. Всеки път, когато усетя дълбоката си връзка с всичко живо наоколо, когато се държа човешки и помагам на другите хора, без да се налага да им показвам, че ги обичам, онова особено настръхване се нарича Бог.

Добротата съществува преди да се появи Христос. Добротата ще я има и утре. Но тя няма да наднича от чинията с боядисани яйца и ароматни козунаци, няма да надзърта иззад църковната свещ в събота вечер или в очите на иконата, поставена на секцията у дома. Доброто ще живее в напуканите ръце на човека, обработващ земята и на този, даващ залък на гладния, ще прозира в светлината на милосърдното и състрадателно сърце, в смеха на децата и в четката на твореца. И когато е достигано от злина, пак ще възкръсва. Христос воскресе!