В деня на Светите Кoнстантин и Eлена ритуално посрещаме лятото

Днес Православната църква почита паметта на свети равноапостолни цар Константин и царица Елена. Константин бил цар на Рим и Византия в периода 274—337 година. Известен е с това, че по време на неговото царуване и по-точно през 313 година се обявява свободата на християнската вяра.

Роден е в семейство на родители, които не били християни, но покровителствали тази вяра. Още от ранна детска възраст Константин отказвал да приеме езичеството и зачитал само една вяра – Христовата. Когато станал самодържавен владетел на Римската империя, той застанал начело на християнското общество.

Царица Елена била негова майка, която водела достоен и благочестив живот. По заръка на своя син, тя трябвала да открие дървото, на което бил разпнат Исус. Тъй като мястото, където бил скрит честния и животворящ Кръст било неизвестно, благочестивата Елена използвала всички средства и царското си влияние, за да го открие.

След намирането на кръста той бил положен в сребърен ковчег. Благодарение на царица Елена били построени много християнски храмове. След смъртта си тя и цар Константин били канонизирани за светци.

Днес имен ден празнуват всички, които носят имената Константин, Костадин, Константина, Елена, Елеонора, Елица и производните им.

Това е денят на игрите по огън (нестинарството), запазени и досега в някои райони, но почти само като атрактивно представление. 

Празникът започва няколко дни преди денят на св. Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също и за почистване и поправяне на изворите и кладенците на селото. 

 На мегдана предварително е приготвена и голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а междувременно всички са се събрали около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

 Когато огънят стихне, останалата жарава (живите още въглени) се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на св. Константин и Елена. 

 В жаравата влизат боси нестинарите; това са само прихванатите, откъсналите се от околния свят, и най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути. 

 След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан. 

В по-голямата част от българската етнотеритория на този ден моми и момци връзват люлки и се люлеят. Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра домакиня и ще роди много момчета. На курбана се събира цялото село (махала), а именниците посрещат гости.

Езическата обредност на празника "приема" календарното си адаптиране към деня на св. Константин и Елена. 

 Вероятните й древни корени са в култовете към огъня (и слънцето) и в античните мистерии - древногръцките (за спечелване на земеделски блага), но и в християнските първоначални обреди (за възраждане чрез носене на запалени свещи в процесия). 

Празникът на 21 май отбелязва края на пролетта и прехода към лятото, следователно в аграрен план именно това е времето, през което магически трябва да се осигури бъдещо плодородие и здраве. Обредните практики, насочвани всякога към божествата на огъня и слънцето, сега "минават" под патронажа на св. Константин и Елена: посещение на църквата (запалване на свещи); почистване на свещените извори (и пиене на вода от тях, т.е. ритуално очистване); обредно хоро начело с иконите; играта в огъня (чрез която се "проверява" благоволението на светеца); курбанът-жертва. 

Нестинарите (от гр. език "естия" - огнище) са посредници, медиатори между висшето и низшето, между небето и земята, с чиято помощ се увеличава магическата мощ на социума. Самата етимология на думата подсказва връзката на нестинарите като сакрални лица с древните божества на домашното огнище и огъня-закрилник. Те осъществяват и връзка с отвъдното, с мъртвите, с чиято помощ и предсказания ще осигурят успеха в новия аграрен цикъл. Така нестинарите продължават традициите на първожреците в древните мистерии; независимо че в по-късни времена "прихващането", трансът се схваща като "изпълване от духа на християнския светец". 

Задължителното жертвоприношение и обредното раздаване на курбана, общата трапеза и връзването на люлки от момците и момите също свързват празника с идеята за преходност. А това  е период, в който силите на хтоноса се активизират. Значителна част от обредно-магическите практики е насочена към омилостивяване на злото и осигуряване на покровителството на свръхестествените сили. 

к.ф.н .Томислав Дяков "Празници и вярвания на българите"

Честит празник!

margaritta.dir.bg

az-jenata.bg