Рязък завой

И през ум не ми е минавало, че ще направя толкова рязък завой, че ще заработя в медия, която се… чете. Аз съм говорещо същество. Мисълта ми лети, запалена от близнашката ми същност. 15 години говорех по радиото. И го правех с плам, финес, щуротия, смях, човещина и близост с хората насреща. Писането обаче минава напряко през аортата ми. Завива по всички мои кръвоносни съдчета, във всички разклонения и посоки. Пиша, откакто се помня. Пиша, когато се вълнувам. А аз се вълнувам от много неща. Защото не съм сфинкс. Жива съм, а емоцията вързана не можеш да я държиш. Поне не дълго. Но писането за електронни издания е нещо различно. Обожавам и да чета. Недолюбвам словоблудството обаче. Мога да продължа да чета само и единствено, ако словото гори, ако е живо, ако ми казва нещо, ако ме научава на нещо. „Черно море“ е единственото ми печатно работно място. Направо си е шокиращо, че към 2016 г. все още излиза медия на хартия. Ухаеща на мастило и продаваща се по реповете.

Парадоксално е, че във века на интернет, вестници се търсят, харесват и четат. Умът ни ще изветрее, но сърцето ни ще носи наученото във вечността.

За писането. Ами трябва да ти идва отвътре. То е като дълбоко вдишване. Зная за света и за живота толкова, колкото са ме научили моите малки, скромни стъпки в живота. И мога, и искам да споделя това знание с лекота, така, както някой продава дини и репички на пазара. И с времето разбирам, че онова, което съм знаела като малка и вече съм забравила, е било същинското знание, знание през сърцето. Цял живот после, през статиите във вестника, през книгите и опита с другите хора, ние всъщност се мъчим да стигнем до изгубеното знание на детството. Аз съм любопитен човек. И скрито вярвам, че този, който ще чете написаното от мен, ще има същото това любопитство към света и към другия до нас, ще съпреживее, ще се вълнува. Понякога. Чрез буквите, които оставям на белия лист, аз предавам енергия. И това е прекрасно. Защото точно този, който е имал нужда от моята светла енергия, той ще я получи. Този обмен на енергия е почти същия като съпреживяването на улицата – насълзяваме се, ако видим плачещ човек, изпитваме болка, ако узнаем за болката на приятел, погалваме уплашено дете или изгубено малко кученце. Нарича се грамотност на сърцето. Нея изпращам до теб всеки ден, читателю. И се радвам, че те има. Не на мен, на теб честит празник! Нека, четейки, минаваме красиво и смислено през живота си! Понякога смисълът се крие в тишината между думите. Тази тишина.

ЕЛИ МАРИНОВА