Ще клонират ли човек 20 години след овцата Доли

Раждането на клонираната овца Доли, на 5 юли 1996 г., породи надежди за значими пробиви в областта на здравеопазването, като лабораторно производство на органи.

Засега не се стигна до очакваните чудеса, като получаването на органи в лабораторна среда, поради опасения от ексцесии, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

Човешкото клониране се оказа до такава степен сложно, рисковано и неприемливо от етична гледна точка, че бяха предпочетени други технологии.

"Клонирането за медицински цели не бе на висотата на очакванията", заяви Росарио Исаси от Института по биоетика и здравна политика към университета в Маями.

Овцата Доли е първият бозайник, клониран с помощта на технология за соматичен клетъчен ядрен трансфер.

Ядрото на възрастна клетка заедно с нейната ДНК е отнето и имплантирано в неоплодена яйцеклетка, чието ядро предварително е било отнето. С помощта на различни технологии, включително електрически шок, се получава ембрион.

По този начин обаче не е създаден човек, тъй като клонирането като технология за човешка репродукция бе отхвърлено в целия свят заради етични съображения и санитарни рискове.

При животните само малък брой ембриони оцеляха след раждането си и много от тях по-късно имаха здравословни проблеми.

"Обществото и политиците се опасяват от плъзгане по нанадолнище, като едно нещо може да повлече след себе си друго, докато се стигне до катастрофа", отбеляза Исаси.

Инвестициите в изследванията върху терапевтичното клониране намаляха и днес са малко страните - Белгия, Китай, Израел, Япония, Южна Корея, Великобритания, Сингапур, в които е разрешено създаване на ембриони за изследвания.

Производството на стволови клетки с терапевтична цел също предизвиква дебати от етично и морално естество. Няколко учени създадоха стволови клетки, използвайки технологията, свързана с клонирането на Доли, но не стигнаха до създаване на функциониращи човешки органи.