Промишленост и търговия дърпат икономиката

Българската икономика отчита добри резултати на фона на опасенията от нова вълна на световната криза и неяснотите за пазарите след Брекзит. За първото тримесечие предварителните данни за брутния вътрешен продукт показват ръст от 2,9% на годишна база. Какво обаче се крие зад него?

Оказва се, че двигателите на растежа у нас са търговията и промишлеността. При тях ръстовете са почти двойно по-високи от средното увеличение на БВП. Търговията носи 5 на сто прираст в добавената стойност, а промишлеността - 4,8 на сто.

Според икономистите това показва стабилност, защото ръстът се крепи на реално производство, а не на спекулативни елементи, каквито имаше при недвижимите имоти преди години. Ръстът на промишлеността води и до добри резултати при износа, защото в голямата си част българските предприятия са експортно ориентирани.

Увеличаването на приноса на търговията в нарастването на БВП показва още, че се увеличава потреблението в България. Това също е предпоставка за по-добри резултати на икономиката ни.

Всъщност, има и по-голямо увеличение, отколкото е в търговията и промишлеността, и то е при финансовите и застрахователните дейности. При тях ръстът е с цели 6,9 на сто. Това се дължи на продължаващото увеличаване на спестяванията на населението въпреки ниските лихви по депозитите. Все пак като дял от икономиката промишлеността и търговията са с далеч по-голям принос.

Данните за първото тримесечие сочат и че България е отбелязала пореден силен зимен сезон.

Хотелиерството и ресторантьорството са с растеж от 5 на сто. Очакванията са туризмът да играе положителна роля за ръста на икономиката и през лятото.

Търговията е един от отраслите с най-голям дял в добавената стойност.

Културният, спортният и развлекателният сектор също са с положителна тенденция. Увеличението е с 3,1% през първото тримесечие.

Професионалните дейности, научните изследвания, административните и спомагателните дейности допринасят с 6,2% годишен ръст и тримесечен такъв от 3 на сто. Спрямо четвъртото тримесечие селското стопанство увеличава активността си с 2,4%, но на годишна база няма промяна.

Спад бележи само строителството - от 2,6% на тримесечна и 1,7% на годишна база, а при операциите с недвижими имоти има забавяне на ръста до 1,1% на годишна база и липса на спад на тримесечна основа.

В абсолютна стойност произведеният брутен вътрешен продукт през първото тримесечие на 2016 г. възлиза на 18,514 млрд. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат 2589 лв. При среден за тримесечието валутен курс от 1,77391 лв. за 1 щатски долар БВП е 10,437 млрд. долара и съответно 1459 долара на човек от населението.

През първото тримесечие на 2016 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката намалява с 0,3 процентни пункта спрямо същото тримесечие на предходната година. Така той достига до равнище от 2,8 на сто. Индустриалният сектор също намалява относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 0,2 процентни пункта и достига до ниво от 29,4%. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите, се увеличава и достига до ниво от 67,8% при 67,3% през съответния период на предходната година.

За крайното потребление през първото тримесечие на 2016 г. се изразходват 82,5% от произведения БВП. Инвестициите пък формират 16,3% от произведения БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително.

Заетите в икономиката са 3,358 млн. души, съобщи още НСИ. На годишна база има повишение с 31 хил. души. БВП на един зает се увеличава с 2,1 на сто в сравнение с първото тримесечие на 2015 г. Производителността на труда е най-висока в индустрията - 5444,70 лв. брутна добавена стойност, или 12,80 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите показателят е 11,40 лв., а най-ниска е производителността в селското стопанство - 2,50 лв.

24chasa.bg