IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна
Избрано
13:39 | 26 септември 2016
Обновен: 18:19 | 25 ноември 2022

С ритуал в морето отбелязаха 100 години от гибелта на кап.-лейт. Кирил Минков

Литургия, цветя и военни почести припомниха саможертвата на знаменития българин

По материала работи: Юлиян Атанасов
Снимки: Пламен Гутинов

Военен ритуал за отдаване на почести и заупокойна молитва в акваторията на Варненския залив белязаха навършването на 100 години от гибелта на капитан-лейтенант Кирил Минков. От катер близките на капитан Минков, военни и гости наблюдаваха церемонията в морето. Залпове бяха изпратени във въздуха от 4-тия по ред кораб - тралчик, именуван на Капитан Минков.

 

Свещеници от Варненска и Великопреславска Митрополия отслужиха литургия в памет на Капитан Минков и 8-те загинали моряци

 

„В семейство на герой не може да се родят синове, които да изменят на бащиния завет“ – каза по време на военния ритуал контраадмирал Митко Петев, командир на Военноморските сили като представи накратко биографията на кап. Минков. Големият българин загива на днешния ден точно преди 100 години, на 26 септември 1916 г. по време на бойно миночистене в Батовския залив северно от Варна. „За да можеш да стигнеш висотата, в която да дадеш живота си пред олтара на отечеството, трябва да извървиш дълъг път на всеотдайност. Така, че да си готов да дадеш най-доброто от себе си тогава, когато е нужно. За Варна капитан Минков е една изключителна личност. Той има два големи приноса за нашата история. Неговото дело при изстрелването на торпедото от миноносеца „Дръзки“ срещу турския „Хамидие“ от една страна, а от друга – заграждането на Варненския залив с минни заграждения като по този начин защитава града от разрушение през Първата световна война - допълни контраадмирал Петев.

 

Капитан-лейтенант Кирил Минков е флотски герой от Балканската и от Първата световна война. Той е роден на 29 април 1888 г. във Видин. На 15 август 1907 г. е повишен в първо (морско) офицерско звание мичман ІІ разряд. Първата голяма изява на Кирил Минков в нашия военен флот е участието му като доброволец на длъжността помощник-командир на „Дръзки” в историческата атака на отряда миноносци под командването на капитан ІІ ранг Димитър Добрев срещу турския броненосен крайцер „Хамидие” на 8 ноември 1912 г. Под командването на мичман І ранг Георги Купов „Дръзки” поразява „Хамидие” и записва първата ни морска победа, като безспорен принос има за това и мичман І ранг Кирил Минков, изстрелял лично торпедото. За това свое дело той е удостоен с орден „За храброст”.

 

 

На 13 януари 1916 г. под ръководството на лейтенант Минков са поставени в осем минни банки южно от Варна. На 25 февруари 1916 г. руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин” се натъква на това минно заграждение, взривява се, пречупва се на две и потъва. Това е втората българска морска победа и приносът на лейтенант Кирил Минков и тук е безспорен. На 15 март 1916 г. лейтенант Минков организира първото българско морско противоминно формирование в състав: парният катер „Калиакра”, мобилизираният портови влекач „Бургас” и няколко гребни лодки. Действията на море показват, че с тези сили и средства борбата с минната опасност не може да бъде ефективна. Именно това кара Щабът на Флота да поиска от Щаба на Действащата армия придаването на наличната германска трална партия от специализирани катери към силите на нашия Черноморски флот.

 

 

На 11 септември 1916 г. на руско минно заграждение, поставено в Батовския залив, се натъкват българските миноносци „Строги” и „Шумни”. Повредата на „Строги” е малка и той продължава да плава, но „Шумни” след няколко часа безуспешна борба на екипажа, потъва с пречупен корпус. На 26 септември 1916 г. на командира на Минната рота лейтенант Кирил Минков е възложена прочистването на минното заграждение По време на траленето под корпуса на едната от моторните лодки избухва мина. Загиват лейтенант Кирил Минков и още седем български военни моряци, а други четирима са ранени. Тялото на загиналия морски офицер не е открито и морето става неговият гроб. Миночистачните катери от Турция и от Германия пристигат съответно през м. октомври и ноември 1916 г. За съжаление, много късно. Лейтенант Минков и още седем негови подчинени вече са загинали в борбата с неприятелските мини. На варненския бряг остава почернена неговата годеница, която остава вярна на своята любов до края на живота си. Косвено признание за мащабите на извършеното от лейтенант Кирил Минков по време на Първата световна война се съдържа в тревожния рапорт, написан буквално няколко дни след гибелта му от неговия приемник лейтенант Александър Манолов: „Първо, което се хвърля на очи, е извънредно голямата материална част, която е непосилно да се завежда, ръководи и действа от един офицери”... А лейтенант Минков е вършил това в продължение на една година. В изследването на капитан ІІ ранг Тодор Тодоров „Изложение и критика на бойните действия на нашия Черноморски флот през Световната война”, направено в годините след Първата световна война, се посочва: „Минната рота и в тая война изпълни своята задача блестящо, съобразно средствата и материалите, с които разполагаше”. Това е още една висока оценка за дейността на лейтенант Минков. Истинска оценка на подвига и саможертвата на лейтенант (посмъртно произведен в по-горно звание капитан-лейтенант, дн. капитан ІІІ ранг) Кирил Минков е поставената още по време на Първата световна война традиция в българските ВМС да има кораб, който да носи неговото име. Още при пристигането на доставените от Германия миночистачни катери, първият от тях получава името „Капитан-лейтенант Минков”. Няколко години по-късно той получава друго име, защото при покупката на четири малки преследвача на подводници (ведети) от Франция през 1921 г. първият от тях е именуван „Капитан-лейтенант Минков”.

 

 

 Със сълзи в очите и изключителна гордост редом до гостите на катера паметта на своя дядо почетоха неговите внучки - доц. д-р Олга Байчева от БАН и адвокат Ели Минкова, дъщеря на адвокат Богдан Минков и внучка на адвокат Атанас Минков.

„Цялото ми семейство през годините не смятахме, че нашият праотец е свършил нещо изключително – каза Олга Байчева – дъщеря на дъщерята на Атанас Минков, брат на Кирил Минков. Ние мислим, че това е дълг на всеки българин е бил длъжен да свърши. Особено във време когато младата българска държава е набирала сили. Плаче ми се и същевременно съм радостна и благодарна за това, което стана днес. Той е оценен в паметта на хората и това е важно“.

„Аз съм последната Минкова - допълни внучката Ели Минкова. Нямам думи да изразя това, което чувствам. Мога да кажа само благодаря. Внукът ми се е захласнал. Той е чувал за Кирил Минков, но мисля, че днес той за първи път днес осъзнава какво е сторил нашия праотец“. Живеещият в София пра-правнук на капитан Минков Александър Милашки пък мечтае да стане машинен инженер и на всяка крачка по пътя на живота си ще помни, че носи във вените си кръвта на един голям герой.

Ели Маринова

Снимки: Пламен Гутинов

Четете още: 160 години читалищно дело в България отбелязаха във Варна

Коментари

Новини Варна