Алберт Спагиари и най-големият банков обир на всички времена

Докато ръководи фотграфско студио в Ница през 1976 г., Алберт Спагиари планира обира на "Сосиете Женрал". Заедно с бандата си прокопава канал между трезорите на банката и градската канализация. Успяват да измъкнат кеш, злато и бижута за почти 10 млн. долара. Заловен е няколко месеца по-късно, но по време на съдебното изслушване успява да скочи през близкия прозорец и да избяга с чакащ го мотоциклет. Никога не го арестуват отново, макар че пише книги и дава интервюта. Плячката му така и не е намерена, дори след смъртта му през 1989 г.Нападението над клона на "Сосиете Женрал" в Ница през 1976 г. е най-големият банков обир на всички времена. Собствениците на ограбени сейфове предявяват искове с обща стойност 6 милиона английски лири, но според френската полиция плячката на крадците е била близо 50 милиона лири.Повечето от нападателите, които се промъкват в трезора на банката през канализацията, така и не са заловени. За Алберт Спагиари се предполага, че е заминал за Южна Америка. За французите се превръща в нещо като култов герой. Той дори написва книга за обира, която след това е филмирана.

Спагиари, изглежда, се е запалил по великите престъпления още като юноша. На шестнайсетгодишна възраст той подава писмена молба да стане член на група сицилиански бандити, но не получава отговор. Две години по-късно влиза в армията и служи като парашутист в Индокитай, където три пъти е награждаван за храброст. Но след като организира обир на нощен клуб, той е даден на военен съд, осъден е да лежи в затвора и е позорно уволнен.

След това Спагиари се записва в тайната войскова организация (бунтовническа организация, създадена от френските офицери в Алжир, които не били съгласни с политиката на Дьо Гол по отношение на Алжирския фронт за национално освобождение) и заминава за Алжир. Движението мрази френския президент генерал Дьо Гол и Спагиари твърди, че е организирал опит за покушение срещу него – подобен на този, за който се разказва във филма на Фредерик Форсайт “Денят на чакала”. Когато Дьо Гол идва в Ница, Спагиари го хваща на мушката на своя снайпер, застанала на прозореца на горния етаж в магазина на майка си.

Eдинствената причина, поради която не дръпва спусъка, е, че неговият шеф от тайната организация не му дава съответната заповед.Година по-късно Спагиари е арестуван с още четирима свои съучастници за отпечатване и разпространение на памфлети с реакционно съдържание. Докато полицаите претърсват печатницата и домовете им, откриват таен склад за оръжие и амуниции.

Поради предишните си провинения Спагиари е осъден на четири години затвор, а приятелите му получават само условни присъди.След като излежава присъдата си, той става фотограф, отваря ателие и се специализира в заснемане на елегантни сватби, прави и снимки на богатите и известни хора, които минават през Ница. Покрай своята работа той си създава връзки с каймака на обществото в града и се сприятелява с кмета Жак Медсен. По-късно Медсен става министър на туризма на Франция и при едно пътуване до Япония взима Спагиари със себе си като официален фотограф.Спагиари използва печалбите от фотографския си бизнес, за да инвестира в една планинска птицеферма. Пренася се да живее там с жена си Боди, с колекцията си от островърхи германски шлемове от императорската армия, арсенала си от пушки, амуниции и експлозиви. Именно в тази ферма той и съучастниците му планират най-големия обир на света.Спагиари, слаб и красив мъж, с неизменната пура “Дом Мигел” в уста, е обичана и уважавана личност в Ница.

По онова време мнозина смятат, че Ница е столицата на престъпността в Южна Франция, наследила тази съмнителна слава от Марсилия. Насилието и бандите са част от всекидневието в града. Оспорват се богатите приходи от наркотици, проституция и обири. Голяма част от нелегалните печалби накрая стигат до сейфове в трезорите на банките. В някои от сейфовете в трезора на “Сосиете Женерал” има и авоари, които не са декларирани, за да не се плащат данъци. Много от жертвите на обира, организиран от Спагиари, предявяват иск за много по-малки суми от тези, които са изгубили, защото ги било страх да не привлекат вниманието на данъчните инспектори или полицията. Някои от сейфовете, разбити от крадците, съдържат скромни тайни. Един бил пълен с кафе, захар и бисквити, вероятно скътани там в случай, че избухне Третата световна война. В други имало шоколад, бонбони, цигари и бутилки с алкохол, които принадлежали на тайни пушачи, алкохолици и спазващи диети, които не можели да устоят на порока си...

Предполага се, че Спагиари се е сдобил с карта на канализационната система на града с помощта на високопоставен служител в кметството. Той наема сейф в “Сосиете Женерал”, за да може да огледа обстановката и охранителната система. За да провери електронните сензори, той слага в чантата си навит будилник, за да види дали неговият звън ще включи детекторите. Не ги включва. В трезора няма алармена система, защото са го смятали за неуязвим. Стените са дебели метър и половина. Спагиари решава да прокопае тунел от най-близкия канал до трезора, след това да пробие зиданата стена с електрическа бормашина. Бандата планира нападението осемнайсет месеца. Накрая решават да приведат плана в изпълнение и влизат в канализационната система по течението на малка подземна река. До трезорите на "Сосиете Женрал" стигат, като прокопават тунел, дълъг повече от 7 км и висок метър и двайсет. Това им отнема два месеца, през които работят само нощно време и неуморно мъкнат инструментите си напред и назад всяка вечер и всяка сутрин. Пръстта изнасят в найлонови чували, които изпразват в хълмистите възвишения край Ница.

Тунелът, укрепен на точно определени интервали с лостове, е така професионално изграден, че когато полицията го открива, най-напред решава да търси престъпниците сред бивши миньори.Бандата прониква в трезорите в петък вечерта на 20 юли 1976 г. Донасят и въздушна помпа, за да направят вентилационна система. След това отварят сейфовете с шперцове, взимат банкнотите, златото и бижутата и пръсват по пода ценните книжа и личните документи. Според предварителните си изчисления крадците смятат, че могат да работят необезпокоявани до ранните часове в понеделник, но не са предвидили един малшанс – дъжда. Каналът, по който трябва да се измъкнат, е основната артерия за поемане на дъждовната вода. Силният дъжд заплашва да го наводни и в неделя бандата е принудена набързо да напусне трезорите с гумени лодки, след като са успели да разбият 317 от общо четирите хиляди сейфа в банката. Преди да си тръгнат, те заваряват вратата, водеща към банката, за да си осигурят още няколко часа, преди обирът да бъде открит. Банковият служител, който се опитва да отвори вратата в понеделник сутринта, решава, че е заяла и едва на обяд е извикан професионалист да я резреже.В бързината Спагиари и хората му оставят в трезора оборудване на стойност хиляди английски лири. Полицията намира огромни мощни фенери, 27 газови бутилки, 11 железни лоста, къртачки, ковашки чукове, сгъваеми лостове, ниторезачки, лампи, ножовки, въжета, клещи, чукове, гаечни ключове, бормашини, готварски печки, прибори за хранене, празни бутилки от вино и остатъци от храна. На една от стените е надраскано съобщение “Без гняв, без насилие, без омраза”. Над надписа е изрисуван символът на мира.

Докато банковите служители се опитват да освободят заварената врата към трезорите, крадците броят и разпределят плячката си – задача, с която се занимават от понеделник сутрина до сряда вечерта. Накрая Спагиари е открит чрез магазина, от който е закупил оборудване за обира и по угарките от пури “Дом Мигел”, намерени на местопрестъплението. На 10 март 1977 г. Спагиари е подложен на разпит от съдебен следовател, който иска да разбере къде се намира откраднатото. Но крадецът упорито настоява, че е предал ценностите на нелегална група от рода на ТВО. Затворникът се оплаква на следователя, че в стаята е задушно, и се приближава до прозореца, очевидно за да поеме свеж въздух. Рязко отваря прозореца и скача. Спагиери пада от шест метра, приземява се върху паркирана кола с майсторско превъртане на професионален парашутист и се мята върху седалката на мотор, който го чака край сградата. Докато моторът се отдалечава, Спагиари прави неприличен жест към полицаите. След петнайсет минути той е на летището и хваща ранния вечерен самолет за Цюрих.След бягството му се получават съобщения, че е бил забелязан в Испания и в Южна Америка. Но във Франция се усеща, че някои полицаи са доста апатични в усилията си да заловят крадеца, когото мнозина смята за народен герой.