Ото Скорцени - командосът на Хитлер

 Войникът освобождава Мусолини от плен. Опитва да убие Айзенхауер

Свикнали сме да употребяваме думата „командос“ в съвременните условия. Подобни бойци обаче действат от стари времена.
В Третия райх на Хитлер например най-известният командос е генерал-майорът от SS Ото Скорцени. Това е мъжът, останал в историята със знакови операции.
Скорцени започва кариерата си в личната охрана на Адолф Хитлер. Сражава се и като офицер в кампаниите във Франция и Холандия през 1940 г., а също в по-късните кампании в Съветския съюз.
Скорцени изучава английската десантна тактика, надявайки се да създаде такава част за подобни операции в SS. Получава обаче минимална подкрепа до изпълнението на първата си значителна мисия -  освобождаването на италианския диктатор Бенито Мусолини. Той е арестуван през юли 1943 г. от новите италиански власти, които го свалят от поста. Съюзникът на Мусолини Хитлер лично избира Скорцени за провеждането на тази мисия, която е доста сложна, тъй като италианските власти непрекъснато местят Мусолини.
Скорцени, който провежда системно разузнаване, за да го открие, остава все с една крачка назад в тази игра на криеница на диктатора, ръководена от италианските власти.
Все пак Скорцени научава, че Мусолини е в строго охранявания курортен хотел в планинския масив Гран Сасо, северно от Абруци. На 12 септември 1943 г. Скорцени и екип за нападение отлитат до високото плато с 12 безмоторни самолета и се приземяват на малка поляна до хотела.
След като обезвреждат стражата на Мусолини, Скорцени влиза в хотела, открива упоения диктатор, казва му, че Хитлер го е изпратил, и добавя: "Вие сте свободен!".
Скорцени качва Мусолини в малък самолет Фи 156 Сторч, който едва успява да излети от покритата с камъни ливада, и същата нощ пристига с него във Виена, изпълнявайки това, което сам е нарекъл "невъзможна мисия".
Според слуховете Скорцени е планирал да убие съветския диктатор Йосиф Сталин по време на конференцията между тримата големи – Сталин, Уинстън Чърчил и Рузвелт, в Техеран в края на 1943 г. След заговора срещу Хитлер от 20 юли 1944 г. Скорцени бързо заминава за военното министерство в Берлин и известно време, докато трае всеобщото объркване, ръководи германската армия. Организира батальон на SS, който да оказва помощ при охраната на министерството, намира доказателства за заговора и залавя много от конспираторите. Следващата мисия на Скорцени с кодовото наименование „Мики Маус“ е вдъхновена от желанието на Хитлер да задържи Унгария в Оста.
През септември 1944 г. адмирал Миклош Хорти прави опити за преговори със Съветския съюз за постигане на сепаративен мир. Скорцени оглавява специална част в Унгария и на 15 октомври същата година отвлича сина на Хорти – Микио, като заплашва да го убие, ако Хорти не се откаже от намеренията си. Скорцени завладява и цитаделата на Хорти и управлява Унгария за кратко време – докато не постави послушен ръководител на нацисткия режим. Когато Германия започва офанзивата в Ардените през декември 1944 г., Скорцени отново проявява гения си за специални операции. В операция с кодовото наименование „Грайф“ той обучава военна част от английскоговорящи германски войници, облечени в американски униформи, и с пленени американски камиони ги изпраща зад американските линии, за да създават смут.
Екипите на Скорцени прекъсват комуникациите, променят знаците по пътищата и дават фалшива и подвеждаща информация на американските войници, които са изумени от ненадейната германска атака.
В централната щаб-квартира на съюзническите експедиционни сили във Версай край Париж е осигурена допълнителна охрана за генерал Дуайт Айзенхауер поради разпространените слухове, че една от набелязаните от екипа убийци на Скорцени жертви е Айзенхауер. Американските сили обаче залавят голяма част от дегизираните хора на Скорцени и ги екзекутират като шпиони.
Самият Скорцени е заловен от американците в края на войната, през май 1945 г. в Австрия. Американски военен трибунал го обвинява в незаконно водене на битката край Булж. Обвинението е свалено едва след като британски и американски специални части признават, че са използвали подобна тактика.
Германските власти го арестуват и го интернират в лагер в Дармщат. През юли 1948 г. той успява да избяга. Приема нова самоличност и помага да бъде създадена ОДЕССА – тайна западногерманска организация от бивши офицери на СС. Според преценката на Скорцени ОДЕССА и мрежата, която осигурява бягствата – Die Spinne (Паяк), са помогнали на стотици офицери от SS да напуснат Германия. Сред избягалите с помощта на ОДЕССА е и известният Адолф Айхман.
Скорцени се установява в Испания, започва бизнес – износ и внос, като прикритие за дейността на Паяка. Той помага при поддръжката на мрежата за бягства, която осигурява свободата на офицерите от SS в страни от Близкия изток и Южна Америка.
През 1959 г. Скорцени, който има достъп до заграбените от SS богатства, си купува провинциално имение в Ирландия и започва да отглежда коне.

Нацисткият командос Ото Скорцени (вляво) притежавал внушителен външен вид