Ама не ви ли писна от Митьо Очите?!

Престрелка, килъри, дилъри, мутри... Всичко това синтезира творческата кариера на Димитър Желязков, известен като Митьо Очите. От няколко месеца тази фигура от ъндърграунда буквално излиза от всички възможни медийни източници: телевизии, радиа, сайтове, вестници...

Ако чужденец проследи публикациите в медиите, ще остане с впечатлението, че това е някакъв наш национален герой. Толкова се преекспонира стрелбата по него и здравословното му състояние.

Без мярка ни засипва информация за това как и къде ще се лекува, за имотите и парите му, за връзките с този и онзи, подробности от автобиографията му и какво ли още не.

Надяваме се, че тези словоизлияния не целят да забравим кой е всъщност Митьо Очите.

Не е редно да се критикуват колегите. Но това, че гръмнатият наркобос ще се лекува в Турция, не е новината на деня. А преекспонирането на тази фигура от подземния свят, макар и сигурно да носи някакви реални ползи на определени средства за масова информация, не е нито повод за гордост, нито начин за демонстриране на професионализъм.

Нека да е жив и здрав Митьо Очите, да си харчи милионите, но да не ни занимават с неговата (недотам скромна) личност.

В България се случват неща, които в пъти са по-важни от каквото и да е, случило се край него.

Има хора, направили много и хубави неща за страната ни, но те си остават неизвестни, защото няма екшън-тръпка в живота им.

Въобще негативизмът по схемата “Лошата новина е всъщност добрата новина” е заслепил мнозина, а най-лошото е, че читатели, зрители и слушатели търсят именно това.

И ми става страшно! А от Митьо Очите не ви ли писна???