Събират средства за спортна площадка за децата аутисти

Училищното настоятелство при СОУ за деца с нарушено зрение „Проф. д-р Иван Шишманов” организира коледен благотворителен концерт под мотото „Можем заедно”. Целта е събирането на средства за изграждането на открита спортна площадка за децата аутисти. По този повод разговаряме с председателя на училищното настоятелство Ани Таскова.

- Г-жо Таскова, кога ще се проведе концертът и защо е необходимо изграждането на открита спортна площадка?
- Концертът ще се проведе на 21 декември от 17 часа в пленарната зала на община Варна. Водещ ще е Орлин Павлов. В концерта ще участват деца от различни формации от цяла Варна. Необходимостта от открита спортна площадка в СОУ „Проф. д-р Иван Шишманов“ е изключително голяма. 80% от децата, които учат тук, са аутисти и няма къде да играят и тренират. Обездвижеността е пагубна за тях. Аз съм щастлива майка на 11-годишен аутист и съм много запозната с този проблем. Нека да е ясно. Българинът, като чуе за аутист, си представя някой страдащ от болест. Това в никакъв случай не е болест. В никакъв случай не става дума и за умствено изостанали деца. Напротив! Те са много интелигентни. Дори повече от нас. Това са деца, които не се лекуват, нямат никакви генетични заболявания, изглеждат добре, могат да правят всичко. Защо трябва да са болни. И защо ще им казват, че са умствено изостанали. Само за това, че са различни. Да, те са асоциални. Те са много по-различни от нас. Живеят в друг свят. Знаете ли кое е интересното при тях? Че всички много си приличат. Вървят например по еднакъв начин. Аз например, като погледна, мога да кажа веднага дали едно дете е аутист. Само по походката или по поведението. Истината е, че аутистите не могат да оцелеят сами в нашата социална среда нито за миг. И за 3 минути да ги загубиш, край с тях. Не че тези деца нямат инстинкт за самосъхранение. Напротив! Ето моят син – като отиваме някъде, непрекъснато го следя. Защото последния път се беше качил на покрива на триетажна сграда, на ръба, и вървеше все едно е на земята. Гледаше настрани и вървеше. Има невероятен инстинкт. Докато ние отдолу умирахме от страх да не падне. Моят син тренира плуване, има много добри треньори и постига невероятни успехи. Заслужава да бъде вписан в Книгата за рекордите на Гинес. Може например да живее под водата – там да се смее, да пее и да издържа 2 минути без въздух. И плува не като нас, нормалните хора, а като делфините. Интересното е, че неговата треньорка, която е българка, взе друго дете с аутизъм и призна – той плува по същия начин като моя син, както го правят делфините. Много са различни от нас. Дали някой го е учил на това? Преподаваха му плуване на гръб и други стилове, но не се поддаде на уроците. Той е пълна атракция, когато отиваме в хотели – в морето не го пускаме, защото смятаме, че ще отпраши към някоя друга държава. Когато обаче плува в басейн, всички туристи и тук, и в чужбина го гледат с огромен интерес. Като го погледнеш, не личи по нищо, че е аутист.

Пример с друго дете, също аутист – гледа голям пъзел и само след минута започва да го нарежда като робот, като компютър. Може ли тогава да кажеш, че тези деца са умствено изостанали?  В България аутистът може да учи в нормално училище само ако има асистент. Но не може да стои 40 минути на едно място в час. Защото е хиперактивен. Стоенето на едно място в час не е добре за самия аутист и за другите деца – той ще им пречи.
- Какво трябва да се направи за тези деца?
- Аз съм арменка, семейството ми живее в Глендъл, Калифорния, град, в който и кметът е арменец. Трудно ми е да правя паралел между САЩ и България. Моето желание е да има специално обучение. Защото аутистите са гении. Всички известни личности – Айнщайн, Гьоте, Моцарт, са имали симптоми на аутизъм. Затова са ги наричали различни. Моят син е с призната 100% ТЕЛК експертиза. Да си призная, в чудо се видях, когато го написах. Беше необходимо, защото не го пускаха в детска градина без асистент. А за да му се полага асистент, трябваше да има 100% ТЕЛК експертиза. Чувствах се толкова неудобно, когато посещавах представители на бизнеса във Варна с молба да дарят средства за училището за незрящи и да помогнат на тези деца. Искам да има спортна площадка. Това училище е много голямо, много луксозно, много красиво. Има рехабилитатори, логопеди. Но тези специалисти не могат да помогнат на децата аутисти. На тях им трябва спортна площадка. Всички са напълнели, защо няма къде да изразходват енергията си. Минават от едната стая в другата и толкова. Да! Учат по индивидуална програма. В  действителност има проект за спортна зала в училището, но това е нещо от голям мащаб. На този етап няма как да се реализира. Проектът стои от 20 години и няма финансиране. Но открита спортна площадка ще върши много работа. Какво усещам сега? Като влезеш в  това училище, там е тишина, все едно си в болница, няма детски смях. Да имаше поне един учител по физическо възпитание. Дори и да не е аутист, примерно със Синдрома на Даун, детето се нуждае от раздвижване и тренировки. Незрящите в училището са около 30, на тях също им трябва учител по физическо. Подраствващите с множествени увреждания са около 40. Общо децата са към 160 – 170. Всички останали са аутисти. Родителите им са отчаяни, обезверени. Знаете ли защо ми е мъчно, като гледам тези деца? Те не говорят, не защото не могат. Моят син например е минал всякакъв тип изследвания – от генетични до УНГ. Те не искат да говорят. А пък когато някои хора не ги разбират, стават раздразнителни, ядосват се, почват да викат и да крещят. Аутизмът не обича преградите. Той иска свобода, да бяга и да тича. И в тези моменти някои от аутистите правят кризи – когато не ги разбираш, се изнервят. И какво става. Родителите и лекарите дават успокоителни и препоръчват покой.  Просто кошмар  за аутистите...
- Смятате ли, че ще съумеете да съберете достатъчно средства?
- Дано да съберем достатъчно, за да направим площадката. Имаме обещание за помощ от общината и бизнеса. Ще ви кажа и за родителите, чиито деца са с множествени увреждания. Напоследък се правят много благотворителни концерти и коктейли, събират се пари и в повечето случаи тези средства отиват в домовете. Защото тук никой вече не пита откъде се появяват тези социални заведения. Истината е добре позната. Когато дете се роди с проблем, още в родилния дом на майката се казва, че детето е с увреждания и трябва да се остави в специализирано заведение. Защо не се стимулират родителите по някакъв начин да си гледат децата. В тези семейства обикновено бащата си отива, защото това е много голяма отговорност. Остава майката. Тя не може да почне работа, не може да стане асистент на детето си, стои вкъщи и гледа детето. 1 час плуване на моето дете струва 50 лв. Могат ли обаче и другите да си го позволят? Моето дете е добре, но искам всички деца с увреждания да са като него, да имат отбори по футбол, по баскетбол...За съжаление, за тях всичко е много скъпо. А би трябвало да е обратното. И друго. Когато някой става приемен родител, държавата му осигурява заплата. Защо тези майки герои, които гледат децата си аутисти, нямат същите права. Има минимална подкрепа само ако семейството е социалнослабо. Не бива да се забравя, че аутистите в България не са никак малко. Те са над 1000.
- Само в спортните площадки ли е проблемът..?
- Голям е проблемът с т.нар. лятно училище. Както е известно, на 24 май училищата приключват занятията и отварят врати отново на 15 септември. В този период нашите деца няма къде да ходят. А се нуждаят от занимания. В училището за незрящи има лятно училище, но за това се търсят постоянно средства от родители и от спонсори. А това не е никак лесна задача.
Ставри Таргов