Как пандемията от COVID-19 се превърна във втори провал за Ерик Клептън и вероятно последен

Да бъдеш сред най-великите музиканти на своето поколение е безспорно постижение, но когато публичният ти образ се разпада и започваш да изглеждаш като еднопосочен егоист, възниква въпросът дали талантът сам по себе си е достатъчен, за да те оправдае като артист.

Ерик Клептън натрупва изключителна кариера още през 60-те и началото на 70-те години с участия в групи като The Yardbirds, John Mayall and the Bluesbreakers, Cream, Blind Faith и Derek and the Dominos. Въпреки това честата смяна на проекти и краткотрайните му участия се тълкуват от някои като признак за труден характер. През 70-те години личните му проблеми се задълбочават, включително зависимост от хероин и алкохол, а преходът към солова кариера съвпада с период на напрежение и нестабилност.

Особено тежък момент настъпва през 1976 г., когато по време на концерт в Бирмингам той отправя расистки изказвания от сцената, предизвиквайки широк обществен отзвук и остри реакции. В резултат се създава движението Rock Against Racism, което организира концерти срещу дискриминацията и се превръща в културен отговор на случилото се.

След първоначалния скандал Клептън се извинява публично и признава, че се срамува от думите си, като опитва да обясни поведението си с лични слабости и зависимости. Въпреки критиките кариерата му постепенно се възстановява и през 80-те и 90-те години той отново достига висока популярност, включително след личната трагедия със смъртта на сина си.

През XXI век обаче общественото му присъствие отслабва, а с началото на пандемията от COVID-19 той отново попада в центъра на противоречия. Клептън изразява скептицизъм към ваксините и мерките срещу вируса, включително отказ да участва в събития със задължителна ваксинация.

Той публикува и музикални проекти, включително съвместна работа с Ван Морисън, които са възприети като опит да защити позициите си. Това допълнително поляризира общественото мнение и води до нови критики срещу него.

Според текста този период представлява „втори срив“ в публичния образ на Клептън, като заключението е, че въпреки музикалния му талант, противоречивите му позиции и поведение продължават да влияят негативно върху репутацията му и възприятието на публиката. 

Рубен Крос, „Farout“