Финансист: Училището да подпомогне паричната култура на българина

Умее ли добре да управлява финансите си българинът и как се развиват инвестиционните услуги у нас в условията на съвременното глобално общество – това изясни в сутрешния блок на телевизия „Черно море“ финансиста Веселин Моров. Българинът предпочита да харчи вместо да спестява. След глобалната криза хората се замислят къде да инвестират парите си и как успешно да използват средствата без да разчитат на пасивен доход от влогове и лихвите, които се получават.  Забелязва се тенденция на забавяне на темпа на нарастване на спестяванията през последните две години, което е показател, че икономиката започва да расте и излиза от кризата. По думите на финансиста населението и бизнесът заделят по-малко за спестявания, но има скок на вътрешното потребление от 2 процента, което е доказателство за голяма икономическа активност. Все пак в дългосрочен план от 10 години се забелязва ръст на спестяванията - в рамките на 300 процента - има увеличение  на спестените пари до около 40 млрд. лева на домакинствата, към които могат да се прибавят и 19 млрд. лева на нефинасовите предприятия. Експертът засегна още и често дискутираната тема за промяната на данъчната система и преминаването към пропорционално облагане.

Фактът, че се говори за промяна на данъчната система и конкретно преминаване от плосък данък към пропорционален, по-скоро е обвързан с политическата обстановка и нестабилността и в по-малка степен е свързан с реални икономически причини, категоричен бе финансистът. Плоският данък работи успешно в развиващата се икономики, докато прогресивният данък се налага в икономики, които са достигнали своя разцвет, посочи разликите Моров. Сам по себе си плоският данък подпомага развитието на икономиката, защото стимулира работната ръка, т.е работещите имат мотивация да повишават своята квалификация и така да търсят възможност за надграждане и кариерно развитие, а така да очакват и по-високо заплащане. При пропорционалната  система се наблюдава преразпределяне на някакъв ресурс, който се натрупва  за да се разпредели, като се отнема от тези които имат по-високи доходи. Всичко това е за сметка на тези, които  са успели са да се развият да постигнат по-висока квалификация и съответно предлагат и по- високо качество на труд, обясни Моров.

Като основен  довод експертът изтъкна още, че това би имало демотивиращ  ефект, защото ако някой знае, че той няма да бъде облаган с данък и ще му остава по-висок разполагаем доход, който може да харчи, няма да вижда и необходимост за повишаване на своето професионално ниво и образователен ценз. 

Скоро БНБ изразиха позиция, че не е добре банките да се насочват към рискови проекти, както и че лихвите на международните пазари ще започнат да се повишават през следващата година. „Реално погледнато паричната политика, която следва всяка една централна банка (Европейската централна банка, Федералния резерв на САЩ, Японската банка и др.) стига и до нашата икономика, което свива възможностите за инвестиции, които предоставяме. С годините напред ще очакваме промяна в тази политика. В момента тя е разширяваща се. Увеличава се паричното предлагане, т. е на парите в обръщение, за да може да се стимулира икономически растеж. Ограничаването на паричното предлагане ще създаде ограничение на достъп до свеж капитал. Това би дало отражение върху инвестиционната активност. Н това е много предварително като становище.

В Италия за една нощ след оставката на премиера се усети нестабилност на банките в страната. От 2007-2008 година започнаха сътресенията в банковата система. Оттогава постоянно експерти настояват, че българската банкова система би била нестабилна. Това обаче не се случва. Ние се развиваме успешно, стабилно. Тя се е отделила от политическата си зависимост до степен, до която паричните потоци, които използват домакинствата или фирмите чрез кредитирането успяват да осигурят спокойствие. Тази година минаха стрес тестове, инициирани от ЕК. Те доказаха, че банковата ни система е в добро здраве.

Дали нашенецът успява да управлява добре парите си – зависи от финансовата култура на всеки човек. Българинът усеща как да управлява парите си. Финансовата култура трябва да се подпомогне чрез образователната система. В 3 клас се въвежда предмет предприемачество. Дано да има успех, защото децата няма да се еднотипни и еднообразни в училище, а ще се научат да мислят. Под формата на игра те ще се научат, за да имат база, която ще им трябва като пораснат.

Все по-голяма популярност добива трейдинга. Това е възможност за търговия, която се предоставя в различни платформи. Може от в къщи или от офиса да имаш директен достъп до глобалните пазари. Всеки може да прецени дали иска парите му да са активни, да се използват спекулативно. Спекула е хубава дума, тя дава възможност  да намериш правилния продукт, да го купиш на една цена и след това да го продадеш на друга, по-висока цена – каза още Веселин Моров.

Иван Барбов, Ели Маринова, Елисавета Илиева

Вижте целия раговор тук.

Четете още: 2 млн. българи (се) черпят на Никулден – за име или професия

Пушачите у нас – над 2 млн. души, основно млади хора