Учени търсят методи за лечение на аутизъм и шизофрения със стволови клетки

Международен екип от учени търси методи за лечение на аутизъм и шизофрения със стволови клетки. Първият по рода си симпозиум по неврогенеза в приматния мозък започна във Варна. Научни организатори на форума са проф. Антон Тончев от МУ-Варна, проф. Грегор Айхеле и проф. Анастасия Стойкова от института по биофизична химия в Гьотинген, Германия. „МУ-Варна има потенциал да се превърне в лидер в областта на неврогенезата“, подчерта проф. Айхеле. 

„Неврогенезата е образуване на нови нервни клетки от стволови клетки. Това което всички сме учили е, че нервните клетки не се делят, но в мозъка има малко количество недиференцирани клетки, които продължават да се делят и могат да образуват нови нервни клетки. По време на развитието тези стволови клетки образуват невроните в нашия мозък. Този процес обаче е различен при различните видове. Затова е важно да се изследва неврогенезата при приматите, които включват маймуни и хора. При тях мозъкът е нагънат, докато при по-нисшите животински видове е гладък“, поясни проф. Антон Тончев. 

Познаването на механизма на формиране на нови нервни клетки е важно във връзка с лечението на аутизъм, шизофрения, вродена умствена изостаналост и др. Те засягат над 2% от населението на земята. Стволовите клетки във възрастния мозък се намират на ограничени места, каза още проф. Тончев. Важно е да се открият точните медикаменти, които стимулират развитието им, но е нужно да се търси баланс, тъй като прекомерното им делене би довела до мозъчен тумор.

Освен наличието на финансиране за продължаване на проучванията в областта на неврогенезата в приматния мозък, нужно е да има и млади хора – следващо поколение изследователи, които да искат да работят в тази сфера, изтъкна проф. Айхеле. 

Според учените изследвания за терапевтичното приложение на неврогенезата при примати може да започне около 2020 година. 

Аз мисля, че еволюцията на човешкия мозък все още не е завършила, отбеляза проф. Анастасия Стойкова. Има надежда за подобряване на нашите възможности в бъдеще, но науката трябва да намери отговор на още много въпроси, допълни тя. 

Препрограмирането на клетъчно ниво е едно от откритията, които дават голям тласък в развитието на неврогенезата. „Това означава, че при трансплантирането клетките се обработват по определен начин, така че на изходно ниво те са един вид клетки, а след трансплантацията се променят и образуват такъв вид клетки, които са нужни, за да се излекува конкретното заболяване“, разказа проф. Тончев. „Това преодоля етическото препятствие, което съществува предвид предположението, че в мозъка трябва да се трансплантират само мозъчни клетки. Освен това е много сложно да се извърши технически“- каза проф. Кокая от центъра за стволови клетки на университета Лунд в Швеция. Благодарение на откритието става възможно препрограмирането на клетки дори от кожа. „Преди 10 години учени от Япония използваха основно 4 гена, с които те успяха да препрограмират клетки от различен вид в нервни.  Тази технология спечели и Нобелова награда. Лабораторията на проф. Кокая я използва, за да открие какви гени трябва да бъдат модифицирани при трансплантация, за да се повлияе на конкретно заболяване, допълни проф. Тончев. 

Полина Петрова

Снимки Пламен Гутинов