Над 70% разбират прекалено късно, че са болни от рак на белия дроб

Българската онкология е деструктирана, не помага, а по-скоро пречи на пациента и това е причината за големия отлив на нашенци към чуждестранни болници. Това каза доц. д-р Димитър Калев – председател на Организационния комитет на МОРЕ 2017 и медицински онколог в СБАЛОЗ „Д-р Марко Марков“ – Варна на среща с журналисти по повод Световния месец за борба с рака на белия дроб – ноември, и предстоящата годишна Национална онкологична конференция. Събитието се организира от Национална пациентска организация и е в рамките на дългосрочната инициатива на организацията за подкрепа на пациенти с рак на белите дробове.

На всеки пациент трябва да му се определи личния генетичен код, въз основа на който лекарите да назначат специфичното за този пациент лечение – отбеляза доц. Калев. Ракът на белия дроб може да е един, но туморът на белия дроб е различен при всеки човек. Въз основа на 5 биомаркера, които трябва да се направят на всеки болен, му се назначават 5 различни лекарствени терапии. Те се държат от фармацевтични компании, а не от Здравната каса, както е редно да бъде. Организацията на това лечение трябва да се обслужва от сложен мултидисциплинарен екип и включва поне 7-8 отделни специалности. По точни стандарти и ръководство трябва този модел да се следи от институция. В българската онкология не съществува такава организация.

„Ракът на белия дроб е най-често срещаният при двата пола в световен мащаб.  Боледуват около 80 мъже и 40 жени на всеки 100 000 души. Около 40 човека на всеки 100 000 умират в рамките на една година от коварното заболяване. Персонализираната медицина е приложима при част от пациентите с рак на белия дроб. За първи път от десетилетия насам персонализираната терапия дава надежда за по-дълъг и качествен живот. С помощта на  генетични изследвания се идентифицират пациентите, които биха имали полза от персонализирана  терапия“, каза доц. Калев.

В България има достатъчно добри специалисти, които могат да отговорят на нуждите на пациентите, но е нужно системата да бъде оформена по различен от досегашния начин – отбеляза д-р Иван Вецев – експерт „Достъп до лечение“ в Национална пациентска организация. Голям недостатък на системата за лечение у  нас е диагностиката. Когато се установи, че пациентът е болен, започва едно размятане на пробите му от една лаборатория в друга. Трябва всичко да се случва на едно място, както е редно – категоричен е д-р Вецев. По негови думи в България Световният месец за борба с рака на белия дроб ще бъде отбелязан с информационни събития в София, Варна и Пловдив. Целта е да бъде повишена обществената информираност относно необходимостта от превенция, ранно диагностициране и персонализиран подход в лечението. Той допълни, че индивидуализираното лечение води до намаляване на разходите, свързани с терапевтичното лечение, тъй като след установяването на конкретната нужда на пациента може да се приложи персонализиран подход, чрез който всъщност се избягва рискът „проба-грешка“.

Генетичните тестове показват дали туморът демонстрира фактори, които го правят податлив на лечение. Тези фактори (биомаркери) могат да бъдат открити в кръвта, телесните течности или тъканите и да позволят идентифицирането на специфични подтипове на заболяването. След като генетичният профил на тумора бъде определен, се създава възможност за назначаването на по-ефективно и подходящо за конкретния пациент лечение.

В България ракът на белия дроб е най-честото злокачествено заболяване при мъжете и петото по честота при жените. През 2016 г. със заболяването са диагностицирани над 4000 българи, а над 70% от тях са открити в напреднал (трети и четвърти) стадий. Ракът на белия дроб вече не се свързва само и единствено с тютюнопушенето, а се приема за комплексно заболяване, което може да бъде причинено от различни генетични промени. Около 25% от случаите на белодробен рак се появяват при хора, които не пушат, т.е. всеки четвърти, диагностициран с това заболяване, е бил непушач през целия си живот. През 2016 г. с болестта са диагностицирани над 4000 българи. 

Един от основните проблеми в България, свързан със заболяването, е недостатъчната профилактика и късното диагностициране поради липса на симптоми в ранните етапи. В 5% до 15% от случаите заболяването се открива от направени рентгенови снимки на белия дроб по повод на други заболявания. При наличие на симптоми (загуба на тегло, изостряне на хронична кашлица, затруднено дишане, дишане с хрипове, отделяне на кървави храчки, болки в гърба) в преобладаващите случаи заболяването вече е в напреднал стадий. Над 70% от пациентите се диагностицират в трети и четвърти стадий на заболяването, като прогнозата за 5-годишна преживяемост при тях е под 5%. По-добра преживяемост се регистрира само при пациенти с диагностициран карцином в ранен стадий, което дава възможност за своевременно оперативно и консервативно лечение. Ето защо специалистите препоръчват ранна профилактика и здравословен начин на живот, както и навременно лечение на белодробните инфекции.

Темата за рака на белия дроб ще бъде една от водещите в годишната Национална онкологична конференция МОРЕ - 2017 г., която ще се проведе в периода 19-21 октомври в к.к. „Златни пясъци“.

Ели Маринова