България заема важно място в обединена Европа

В момента мястото на България в обединена Европа е много важно в контекста на председателството на съвета на ЕС. Това е една от ключовите институции, която под името съвет на министрите съществува от 1952 г., на практика от зараждането на Европейската общност за въглища и стомана, отбеляза преподавателят по европеистика проф. д.ист.н. Иван Русев в студиото на сутрешния блок на телевизия „Черно море“ – „Утро в нашия град“, с водещ Иван Барбов. Експертът заяви, че е оптимист за бъдещето на Евросъюза. „Така обединени можем да решаваме големите проблеми. Надявам се разумът да надделее. Все пак ЕС е и проект за мир, освен всичко друго“, подчерта Иван Русев.

Според преподавателя по европеистика един от ключовите проблеми в общността е въпросът с разширението й. „Както влизането, така и излизането от ЕС е труден процес, въпрос на дълги преговори. Всяка една държава, която иска да стане част от съюза трябва да припознае ценностите на общността, които се съдържат в над 100 000 страници, които са правното наследство на обединението“ поясни Иван Русев.

Българското тежнение към Европа датира още от годините на националното възраждане, припомни той. „Ние имаме симпатии и на Изток, но те са повече по емоционални и политически причини. Ако отворите някой от възрожденските вестници или книги на просветителите от онова време, ще видите, че желанието България да е част от Европа датира още от ХVІІІ – ХІХ в. По времето, когато се създава Европейската общност за съжаление вече е факт разделението на континента на източна и западна част, а България попада в района на влияние на СССР. Това е и причината страната ни е да е сред критиците на сформиращото се обединение. Радостното е, че макар със закъснение от няколко десетилетия България, както и другите държави от Източна Европа, намериха своето естествено място в съюза“, коментира Иван Русев.

Денят на Европа е възможност да се информират хората за ЕС и да се говори повече за европейската интеграция. Познат е и като ден на Шуман в памет на френския външен министър, който се счита за баща на обединена Европа.

„Европейската общност за въглища и стомана, която е предшественикът на съвременния ЕС се създава веднага след Втората световна война, когато в Европа търсят начин да бъде избегнат подобен конфликт отново. Не е избледнял споменът за последици от Първата световна война, когато не е намерен път към трайния мир. Въпросът е какво ще е бъдещето на разделена Германия. Дали ФРГ ще бъде доминирана от англо-саксонците или от Франция. По това време френското външно министерство се оглавява от Робер Шуман. Роден е в Люксембург но последствие родителите му се преследват в Лотарингия – област, която през годините последователно преминава ту под френско, ту под немско владичество. Точно личност, израснала в такъв район, се оказва подходящата, за да вземе правилните решения за обединена Европа.

По мнение на историци Робер Шуман не би се справил без Жан Моне – комисар по планирането във френското външно министерство. Жан Моне е идеологът на обединението на Европа. Негов е планът Франция да заеме своята водеща позиция на континента и да стане инициатор за интегрирането на победена Германия, за да не се стигне до тежки наказания, които да събудят реваншизъм, както се случва след Първата световна война. Шуман веднага приема идеята на Моне. Интересно е, че още със зараждането на идеята за Европейската общност, в нея са закодирани проблеми и характеристики, които получават своя отзвук в наши дни.

В онези години французите виждат в Англия сателит на САЩ, който не би бил полезен за Европейската кауза. Затова не случайно те пазят проекта в тайна от Лондон. Декларацията, с която се предлага сформирането на Европейската общност за въглища и стомана е оповестена от Шуман на 9 май 1950 г. следобед в залата с часовника във френското външно министерство. Англия узнава за това на 10 май по време на среща на Атлантическия алианс в Лондон. Тогава Франция официално представя своя план за интеграция на победена Германия, а немският канцлер Конрад Аденауер приветства тази идея. Англия не участва и в преговорите, които водят до подписването на Парижкия договор от 18 април 1951 г.. Брекзит си има своето обяснение още от самото зараждане на ЕС“, разказа Иван Русев.

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Вижте целия разговор тук: