Проф. Мончева: Прекомерният улов на риба продължава да опустошава Черно море

45 години от създаването на Института по океанология отбеляза Варна. „За 45 години океанологията се промени много, отбеляза преди откриването на празника проф. Снежана Мончева, директор на института. Промениха се приоритетите в изследването на морето. На второ място, промени се технологичният ресурс, с който разполага науката. Приоритет ни е да бъдем национален експертен център, който е добре интегриран в европейското и световно научно пространство.

Варненската общественост стана свидетел през миналата година на сагата  по ремонта на кораба „Академик“. Той вече е в  движение и ние достойно можем да изпълняваме националните задачи по мониторинг и оценка на екологичното състояние на морето“ – допълни директорът.

 Научно-изследователският кораб „Академик” започва експедиция за мониторинг на екологичното състояние на Черно море след сключен договор с Министерството на околната среда и водите. За първи път ще се правят изследвания и по директивата за морска стратегия – по 11 направления, сред които и проучването за наличие на микрочастици във връзка със замърсяването на Черно море с пластмаса.

По думи на проф. Мончева, замърсяването с микропластмаса е един много важен световен проблем.  „За съжаление до момента ние не разполагахме със специалисти и конкретни изследвания на пластмасата в Черно море. Хубавата новина е, че пуснахме конкурс за докторантура, яви се кандидат. Той спечели и се надяваме  тепърва да изградим ресурс в това направление.

Освен природните особености на Черно море, сероводорода, стратификацията и ниската соленост, в европейски мащаб това е морето, което най-много е засегнато от т. нар. инвазивни видове. Визирам рапана и черната мида. Хубава новина е, че в момента двата вида в криеницата на хищник-жертва се намират в баланс. Негативното въздействие върху екосистемата намалява“ – каза още специалистът.

„Изследователската дейност на Черно море не започва с нас. В рамките на  45 години ние преживяхме няколко периода на развитие на черноморската екосистема. След  пустинния период  през 1953 – 1960 г. започва период на интензивна антропогенна вреда в екосистемата на Черно море до към 1090 г., което съвпада с  националното усвояване на природните ресурси. Визирам пре-улова на риба, който продължава и в момента. След 1990-та г. в резултат на намаляване на антропогенната преса и намаляване на индустриализацията на селското стопанство, отслабна пресата на човешкото въздействие. Но все още  основният фактор, който въздейства е туризма в нашата акватория. Климатичният фактор също влияе върху промените в морето.

Драстична промяна в нивото на Черно море не можем да очакваме ние и близките до нас поколения. Но в световен мащаб прогнозите никак не са оптимистични по отношение на хидрологията и динамиката на Черно море, която ще окаже въздействие върху живите организми и ресурсите на нашето море“, отбеляза още проф. Снежана Мончева.

Ели Маринова

Снимки Пламен Гутинов