Искат тежки наказания за пияни шофьори

При пътно-транспортните произшествия почти винаги има драми и те ощетяват най-вече пострадалите, особено, ако има жертви. Но някак си "в девета глуха" отиват неяснотите около причинителите на тези инциденти, които често са вторично потърпевши. Как?

Технологията на спирането, изпробването с техническото средство на водачите е ясна. Но по отношение на самото вземане на кръв за изследване, съхраняването на взетите проби, транспортирането и методиката на изчисляването им съществува проблем, който не е изчистен. Пример: водач е спрян за проверка, изпробван е с техническо средство, което е отчело 1 промил алкохол, след което същият е заведен за вземане на кръвна проба, а накрая резултатът от химическото изследване излиза много по-малко, например 0,2 или 0,5 промила, което е съществена разлика.

Сега действащата Наредба 30, която е съвместно издателство на МВР, Министерство на здравеопазването и Министерство на правосъдието, се явява наследник на Наредба 9, която е била приета през 1980 г. А в началото на т.г. бе направено обществено обсъждане на новата наредба, която предстои да бъде приета, въпреки че в нея личат старите пропуски още от 1980 г.

Не би трябвало да има голяма разлика между пробата, взета с техническо средство и пробата, извършена в лабораторията, въз основа на изследването на кръвта. Това е безспорно. В тази връзка на общественото обсъждане, на което присъстваха представители на неправителствени организации и на министерствата, пряко свързани с издаването на новата наредба, бяха дискутирани именно тези пропуски.

Ще цитирам доц. Атанасов от Военна болница, който много обосновано защити тезата и своето мнение какво следва да бъде направено от страна на лекарите, за да се подобри експертизата в тази насока. Според него разликата между пробата, взета с техническо средство и в лабораторията, може да доведе до осъждането на невинен човек и до измъкването от правосъдието на виновен, което е по-страшно. Пропуските, които все още фигурират в наредбата, допускат едно такова измъкване, тъй като техническото средство е изпробвано в 13 ч., примерно, а водачът е заведен да му бъде взета кръвна проба след час и половина – в 14.30 ч. В този период, от съставянето на акта до вземането на самата кръв, макар и формално да са спазени изискванията на закона и да е отбелязано в талона за медицинско изследване, че пробата е извършена в 14 ч, реално кръвта е взета в 14.30 ч. Да, документирани са едни показания, но след час и половина ,в зависимост от метаболизма на човек, от количеството алкохол и редица други фактори, картината се променя.

Ще дам пример за пътно-транспортното произшествие, което стана в Бургаска област, при което граничен полицай с колата си премаза бебе. Свидетели и самата майка на детето твърдяха, че граничният полицай е пиел кисело мляко, което да неутрализира алкохола в кръвта му, т.е. да намали неговата концентрация.

Има проблеми и при наркотичните проби. В новата наредба трябва изрично да бъде уточнена терминологията - дали водач управлява под въздействието на наркотично вещество или прави това след употреба на наркотично вещество. Това е важно, защото, когато човек е под въздействие на наркотични вещества неговото поведение е като под въздействие на алкохол. Пример: когато преди 3 дни човек е изпушил една цигара марихуана и дава проба след три дни, то в резултатите му може да излезе, че наистина има следи от наркотично вещество. Но той бил ли е под въздействие на това вещество или то по никакъв начин не му е влияело на реакциите и действията по време на управлението на МПС-то ? Необходима е повече точност и правилата следва да бъдат коригирани. В новата наредба за наркотични вещества това все още не е направено. А трябва, за да няма съмнения относно компетентността на изследващите и контролиращите органи, както и заради тяхната безпристрастност.

В самия проект, подложен на обсъждане, е записано, че се вземат две проби, като едната се оставя като контролна. Но никъде не пише кой, къде и при какви условия съхранява тази контролна проба. Новото в тази връзка е, че съхраняването вече е увеличено на една година, т.е. да има възможност да се извършва последващ контрол в по-голям период от време. По отношение на транспортирането на пробите - към момента то се извършва със специализиран превоз – линейки. Но в по-малките населени места, където има една линейка и тя трябва да обслужва спешно болните, как ще става това? Да, наистина екипите се стараят да ги транспортират правилно и навреме, но не винаги успяват.

Не по-маловажен проблем също е, че не е ясно кой заплаща кръвните проби – кой, как и при какви условия , цена? В момента, мисля, цената за една кръвна проба е 30 лв., което е крайно недостатъчно не само по отношение на транспортирането, но и на изследването, вземането на кръв. Сумата се разпределя между няколко души и болнични заведения и на практика излиза, че трудът на медицинските лица е безплатен.

Иска ми се да вярвам, че тези пропуски не са допуснати умишлено.

При разследването на една катастрофа, предизвикана от пиян водач, не са редки случаите, в които се оказва, че първо има алкохол в кръвта на дадения водач, а после няма. Това озлобява допълнително пострадалите и техните роднини. По мои наблюдения по-голямата част от тези произшествия наистина завършват с фатален край и това допринася още повече за мъката и огорчението на близките на жертвите. За тях е неприемливо как става така, че от първоначални действия с установяване на алкохол последва липса на алкохол при нарушителя. Това, разбира се, поставя виновният водач в по-благоприятна светлина по отношение на наказанието, което трябва да изтърпи. Именно в тази връзка следва да бъдат направени промени в новата наредба, които да са адекватни с действията и с последващите наказания на водачите, употребили алкохол и упойващи вещества.

Статистиката показва нарастване на броя на водачите на МПС, употребяващи алкохол. А чувството им за безнаказаност се подклажда от липсата на конкретни и бързи наказания, които трябва да са ефективни, в рамките на 15 – 20 дни затвор и задържане в поделенията на МВР.

Предлагам наказанието за шофиране с алкохол в кръвта да не е условно, да не е една година лишаване от свобода, докато мине през цялата процедура, а да е като при дребното хулиганство. В този случай ефектът ще бъде много по-голям, отколкото при проточили се едногодишни дела, получаване на пробация или условни присъди. /БГНЕС