Пир по време на чума

Мярнах някъде вчера информацията, че българите били похарчили 400 милиона лева по празниците. Дочух също така, че имало мода за почивки и екскурзии у нас и в чужбина да се теглят кредити.
Като цяло българите имали склонност да теглят до около 2000 лева, за да финансират почивката си. Минимумът, който вземали за тези удоволствия, бил 500 лева. Най-интересното обаче е, че кредити теглят по-бедните нашенци, и то за по-евтини екскурзии и почивки. Богатият българин обикновено бил готов с парите за най-скъпите екскурзии в чужбина и в България. Преди да ни удари кризата, българите повече са се хвърляли на кредити за почивка, но и сега се намират куражлии, които да вземат пари назаем, за да се потъркалят по празници и през лятото на някой гръцки плаж.
На всичкото отгоре взетите назаем пари се връщат с лихва. А лихвите у нас са си соленички. И ако заемът не е от банка, лихвата може да надмине нормалните десетина процента. На този фон да се чуди човек откъде намират кураж българите да теглят кредити за удоволствия.
В същото време безработицата продължава, а доходите не са нараснали особено. За разлика от разходите и цените, които растат ли растат. Затова тегленето на какъвто и да било кредит си е риск, който не си струва да се поема, освен ако това не е наложително спешно. Ако пък парите са от така нароилите се кредитни компании, които раздават пари наляво и надясно, но срещу солени лихви, човек рискува да се затрудни с връщането им ако, не дай си Боже, остане без работа. Затова не мога да се начудя на тия нашенци, които по Великден напълниха луксозните комплекси в Банско и четири дни ядоха и пиха с пари, взети назаем. Но това точно си прилича на пир по време на чума.
Пламен Янков