Да хвърляш на вятъра собствените си пари

Странна работа са съгражданите ни. Или поне част от тях. Имат странния навик да хвърлят на вятъра парите си и хич да не им пука за това. Иде реч за тия, дето се чудят къде какво да оплескат, потрошат и изобщо омаскарят. Едва ли има варненец, на когото не му е направило впечатление, че под път и над път в града се срещат издраскани фасади, наплескани с най-разнообразни надписи, често с нецензурно съдържание. Та като стана дума за това, се сетих за българските туристи, които разглеждали пирамидите в Египет, погледали десетина минути и единият от тях казал: "Давай да пишем к... на стената и да си ходим". Та и из Варна така. Ама що за удоволствие е това да цапаш стените с мръсни думички, не мога да схвана.
Същата работа е и с кварталните градинки. Въпреки усилията на общината да облагородява междублоковите пространства, да сади цветя, да слага нови пейки и люлки за децата, само след дни резултатът от тези усилия почти не личи. Градинките са изпотъпкани, някои от тях с изровени цветя, тъй като не са малко тези, на които им се свидят два лева, за да си купят градински китки. Да не говорим пък за потрошените пейки. Ще кажеш, че на някого му пречат.
А харесват ли ви омацаните стени на училищата? Защото на мен не ми харесват. Всяка година от бюджета на общината се заделят пари за ремонти на школата. Това включва и боядисване на фасадите, разбира се. И само след броени дни те осъмват издраскани с грозни графити и трудно разбираеми надписи. Нямам нищо против графитите. Напротив, смятам ги за изкуство. Но за тях си има място и галят окото, когато са направени от професионалисти. Когато обаче представляват някакви драсканици, те не постигат нищо, освен да дразнят.
Същото се отнася и за политическите и уж граждански послания. Можем да ги прочетем навсякъде из града - по стени, огради, че дори и паметници. Ама не им е там мястото, бе, хора. За тази цел си има плакати, билбордове, вестници, сайтове и блогове в интернет и т.н. Останалото просто загрозява и дразни.
А най-тъпото на цялата тази работа е, че тези безобразия са за наша сметка. За сметка на всички нас. И на тези, които драскат със спрей по стените, трошат пейки и газят градинките, и за сметка на тези, които се дразнят от това. Нали се сещате, че боядисването на училищните фасади, облагородяването на парковете, поддържането на паметниците, всичко това се плаща от общинския бюджет. А той се пълни от нашите данъци. Така че да потрошиш поредната нова пейка, е да хвърлиш на вятъра собствените си пари.
Пламен Янков