Изтрещяване

"Остаряваме бавно, остаряваме бавно, неусетно почти", се пееше в една стара песен. Съвременната транскрипция би трябвало да е: "Изтрещяваме бавно, изтрещяваме бавно, много явно дори"...

Вървя си вчера по улиците, изчаквам светофара и чакайки, се заслушвам какво се говори около мен. Извън битовите разговори сред автомобилния шум и звуците от ремонта на булеварда долитат зловещи псувни. Мъж на достолепна възраст псува светофара, работниците, които правят ремонта на платното, правителството и изобщо половината свят. Друг до него звучеше горе-долу по същия начин. Само дето му бяха виновни кметът (незнайно защо), парламентът и други знайни и незнайни виновници.

Останалите чакащи просто гледаха с празни погледи, незаинтересовани от околния свят.

Тъжна работа. Изтрещява народът. Колкото и да ни вменяват с разни мантри как всъщност битието ни се подобрява, народът изтрещява. Колкото и да ни се внушава, че, видите ли, токът бил поевтинял, горивата и те, а положението ни било доста по-розово от това на гърците, народът си изтрещява. И това е така, защото у нас се живее все по-тежко, а светлото бъдеще нещо не се види.

Изтрещява народът и това си е. Тъжна работа...
Пламен Янков