Уникална международна конференция събира учени от 15 държави

Уникална международна конференция събира учени от 15 държави в България, които обсъждат проблемите от всекидневието. Конференцията е на тема „Интегриране на интеракционистичните традиции: изграждане на теоретични, методологически и дисциплинарни мостове при изследване на всекидневието“ и е организирана от БАН и Европейското общество за изучаване на символния интеракционизъм.

Това е седмата поредна конференция, но за първи път страна от Източна Европа е избрана за седалище. 70 професионалисти от цял свят вземат участие в събитието, което приключва на 8 юли, петък. Сред ключовите участници са световноизвестни учени като Гари Файн, Джоузеф Котарба, Лаурен Лангман, Стаси Нюрман, Сам Хилиард и др.

Целта на конференцията е да се обмени опит между страните от Източна Европа, които все още се намират в тежко положение и са в процес на преживяване на прехода, и западните страни, развили своята социология и при които се говори за действителна демокрация. Въпреки това в срещите досега става ясно, че и хората от Запада също преминават през подобни проблеми, каза  директорът на Института за изследване на населението и човека доц. Антоанета Христова.

Някои от общите проблеми са свързани с намирането на себе си и с търсенето на кого принадлежи Аз-ът – към дадена общност, нация или по-глобален съюз, какъвто е Европейският съюз. Изследва се идентичността на човека, като се вземат предвид социалната класа и местоживеенето. Тези въпроси са пряко свързани с глобализацията, новите световни влияния и политически течения.

Човек трябва да принадлежи най-вече на себе си, добави доц. Христова

Символичният интеракционизъм е изследване на обществото чрез персонална среща между обекта на изследване (хората) и изследователя. Този подход е трудно осъществим, особено за държави от бившия социалистически блок, в които по-голямо значение се отдава на количествените проучвания, а не на качествените. За България подобни проучвания са план на психологията, за разлика от страни като САЩ, Полша и Чехия, където те спадат към социологията. „Социалните науки създават идентичността, те ни учат кои сме ние, накъде вървим. Целта е една и съща, както и подходът - символичен интеракционизъм“, поясни доц. Христова.

„Сред нас в момента са едни от най-големите имена, които създават правилата за изследване в сферата на символния интеракционизъм. В България може да докараш един, но да докараш всички – това е изключителен успех. Целта на конференцията е да повдигнем самочувствието на източноевропейските изследователи, че работят на ниво и не се различават от западните си колеги. Трябва да можем да общуваме като равен с равен, без комплекси. Почти се реши, че следващата среща ще бъде в Полша и нейният представител каза, че ние ще бъдем модел за организация на събитието“, добави още тя.

Ние сме постигнали вече целта си

Това коментира професор Весела Мишева, преподавател по социология. Според нея главната цел на събитието е създаването на теоретични, фактологически и дисциплинарни мостове в изследването на всекидневния живот.

Проф. Мишева се занимава именно с изследването на всекидневния живот, където ние, хората, създаваме смисъла на събитията, които ни се случват. Като доказателство за това тя даде за пример отношението между пациент и лекар: „Хората смятат, че като отидат на лекар, трябва той да им каже каква е диагнозата им, и нямат възможност да спорят с него. Това е така, защото хората са приели лекаря като авторитет. Ако разгледаме този пример през призмата на символичния интеракционизъм, можем да кажем, че това е един вид  договорка между лекар и пациент. Според този подход няма обекти в света на социалните отношения – аз не мога да направя един човек обект на моето изследване, аз мога да го взема за субект, който разговаря с мен, влиза в интеракция с мен и споделя своите преживявания. Не мога да кажа нещо за някого, без да съм чула неговата истина. Това е един изключително хуманен подход“.

Темата, с която проф. Мишева участва в конференцията, е социално предприемачество. Тази сфера в социологията не е добре позната на българите, въпреки че според проф. Мишева България е страна, която има много голяма нужда от развитие в това направление. Има два вида социално предприемачество. Дефиницията за социален предприемач от първи вид е човек, който се интересува от решаване на социални проблеми, без да се интересува от личната полза. Другият тип социално предприемачество е насочено към бизнеса. То се занимава също с  решаване на социални проблеми, но тук, за разлика от първия вид, има полза и за двете страни.

Социалното предприемачество е нещо, което е било заложено още през ХІХ век в Чикаго, САЩ. Тогава цялата обществена наука е била ориентирана към социални реформи, но след началото на Първата световна война тази традиция е замряла и личните интереси на бизнеса са взели надмощие. В България, според нея, наблюдаваме точно бизнес, насочен към личните интереси.
Има две интересни теории за това кой движи света. Първата гласи, че личните интереси и конкуренцията мотивират хората за по-големи успехи. Втората обаче е по-социално ориентирана и според нея толерантността, социалното предприемачество и взаимната помощ ще „спасят света“ и именно те му придават смисъл.

Икономически аспект на глобализацията

Световноизвестният професор по социология в Чикаго Лаурен Лангман също направи коментар за „Черно море“. Голяма част от неговото изследване е мотивирана и  посветена на въпроса за, според  Лангман, провала на неолиберализма да създаде висок стандарт и богатство за всички. Това, което е било постигнато, е само да създаде богатство за определена малка група хора.

Според него глобализацията и роботизацията, на която сме свидетели в днешни дни, влияе пряко върху световната икономика и недостига на работни места, тъй като машините постепенно заместват хората.
Той изрази своето мнение и по въпроса за излизането на Великобритания от Европейския съюз:

 „Навсякъде по света – Испания, Италия, Гърция, САЩ и Великобритания, хората от работещата и средната класа са финансово „ограбени“. Това, на което ставаме свидетели в случая с брекзит, също и с кампанията на Тръмп и Сандерс в САЩ, ни показва, че все повече хора протестират активно срещу глобализацията и брекзит е просто още една форма на изразяване на критика и протест към самата природа на глобализацията. Проблемът в разбирането на въпроса с брекзит и кампаниите на Тръмп и Сандерс е, че много от протестиращите го правят именно заради финансови проблеми и недостиг на работни места. Въпреки това хората се съсредоточават върху расизма, хомофобията и зоофобията и игнорират икономическия аспект“, каза професор Лангман.

Той добави, че е сигурен, че Тръмп ще загуби изборите в САЩ. Освен това има данни как гласуват хората и как техният вот не се променя с течение на годините. Според него новият президент на САЩ ще бъде Хилъри Клинтън.

Дана Момчилова
стажант-репортер