Срещу тромави регламенти в селското стопанство се обединиха край Варна европейски дипломати

Раздробяването на земеделската земя, ерозията, опустиняването, промените в климата, липсата на прозрачност на пазара на земя, недостатъците и дефектите на проведените поземлени реформи са основните проблеми, които срещат земеделците във всички страни-членки на европейския проект „Хляб на мира”. Това стана ясно по време на Четвъртата международна конференция „Мир и земеделие”. Организатори са Министерство на земеделието, храните и горите и Национална асоциация на зърнопроизводителите.

До 29 септември в к.к. „Златни пясъци”  българските домакини посрещат дипломати, представители на земеделски министерства и на неправителствени партньори от всички държави партньори в проекта „Хляб на мира“. Официален гост на събитието е Джон Брайън от Европейския икономически и социален комитет, който е докладчик по становището на Комитета „Едно възможно реконструиране на ОСП“. Надсловът на тазгодишния форум е „Устойчиво управление на земеделската земя”.

Участва министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. По негови думи се очаква миналогодишната финансова рамка да излезе през месец май 2018.  Това е тема, която ще бъде разглеждана на ниво премиери и министри на финансите. Съветите на министрите ще защитават необходимостта от запазването на бюджета за тези сектори - всички политики, които са свързани с кохезионната, социална и селскостопанска политика. „За нас е важно да се направят съответните анализи  - ако има намаление на бюджета – как това ще се отрази на конкурентноспособността на европейското земеделие като цяло. Конкуренцията в Северна и Южна Америка, в Азия е голяма. Там има също силно развито земеделие. Вторият важен анализ, който предстои да се направи е, независимо от това какъв ще е бюджетът, как ще се разпредели той. Важно е балансираното разпределение или намаление на разликите във финансиране, което имат старите страни-членки. Ние ще поискаме когато има национално финансиране в земеделието, то да бъде 30% от общия бюджет. Нужно е сериозно опростяване на процедурите – от изискванията, до програмите. В момента регламентите само отежняват процедурите. Това изисква огромен ресурс – финансов и административен" – допълни министър Порожанов. На форума се представят и обсъждат позициите на всички участващи държави относно бъдещата Обща селскостопанска политика на ЕС.

По-голямата част от проблемите и предизвикателства, които срещат местните земеделци могат да бъдат посрещнати с адекватна и ефективна обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС след 2020 г. Всички присъстващи делегации срещат допирни точки по основните параметри на ОСП. Всеки от участниците заяви желанието на страната си за ясни правила, които да бъдат лесно спазвани. Делегациите се обединиха около становището за запазване на структурата на общата политика в земеделието и за въздържане от революционни промени в това отношение. Повечето от изказващите се говориха за силна подкрепа на инвестициите за модернизация на стопанствата, за засилване на подкрепата за младите фермери и осигуряване на приемственост между поколенията, за запазване на обвързаната подкрепа.

Партньорските делегации изтъкнаха значимостта на директните плащания за бъдещото устойчиво развитие на земеделието. Днешният форум открива възможност за отстояване и защита на общите интереси. Всички присъстващи държави-членки са на мнение, че е необходим адекватен бюджет за финансирането на следващата ОСП. Общи позиции има за намаляване на административното бреме, опростяване на прилагането и сближаване на плащанията.

На тържествена церемония следобед ще бъде разчупен Хляба на мира 2017 и предаден на домакините през 2018 г. Естония и Латвия. Проектът „Хляб на мира“ стартира официално през 2013 г. в 12 държави от Централна и Източна Европа: България, Германия, Естония, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Чешката република, Унгария и Хърватия. Инициативата се реализира под патронажа на федералния министър на храните и земеделието на Германия – г-н Кристиан Шмид, с цел отбелязване на падането на Берлинската стена, премахването на политическите и икономическите граници, преодоляването на разделението и запазването на мира чрез разширяването на Европейския съюз на изток. Отбелязването на годишнината се осъществява чрез международната конференция „Мир и земеделие“, чието домакинство се провежда на ротационен принцип. В рамките на конференцията ритуално се разчупва т.нар. Хляб на мира, приготвен от смесена ръж, ежегодно добивана в държавите партньори и предварително изпратена към организаторите.

Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) е официален партньор по Проекта за България от самото му начало. Традиционно всяка година представител на Асоциацията от различен регион на страната поема отглеждането на „ръжта на мира“. За приготвянето на Хляба на мира 2017 са събрани количества от произведената от всички партньорски държави ръж от реколта 2017. Българският дял от „общата“ ръж бе произведен в стопанството на зам.-председателя на НАЗ и председател на Сдружението на зърнопроизводителите – Ловеч Димитър Мачуганов. Освен за приготвянето на тазгодишния хляб, той ще бъде използван за продължаване на дарителската акция на НАЗ по предоставяне на ръжен хляб на нуждаещи се, както и за осигуряване на следващата сеитба.

Ели Маринова

Снимки Пламен Гутинов