С монета, картичка и изложба отбелязаха 120 г. от Военноморска база Варна

Фотоизложба със 120 снимки проследява 120-годишната история на Военноморска база Варна. Експонирана е във Фестивалния и конгресен център. През всичките тези години мисията е била една – защита на морските пространства. Базата е единственото подразделение, което участва достойно във всички войни, в които е била въвличана България.

За годишната на Военноморската база бе валидирана пощенска картичка. Стойността и е 40 ст., ще бъдат пуснати 832 броя, а нейн автор е Катерина Киричева. Бе представена специална възпоменателна монета с изящен дизайн, организиран в синьо и златно. Тиражът и е само 100 бройки, няма да влезе в продажба, а всичките и бройки са предназначение за бивши и настоящи адмирали и заслужили дейци на флота. Значка, която като изпълнение повтаря символите на едната страна на монетата ще бъде раздадена на целия личен състав на флота.

„И преди, и сега важните решения в защитата на морската граница се вземат от командващите – каза легендата на флота ни адмирал от резерва Иван Добрев, който бе дошъл да отпразнува годишнината. Разликата от тогава и сега в българския флот е, че по мое време моряците участваха активно с въпроси – „Защо не направихме това?“. Сега питат „Защо направихме това?“ – отбеляза ветеранът. Адмирал Добрев поема командването на дивизиони и военноморски бази от 1956 до 1958 г., след което през 1959 г. е назначен за заместник-командващ Военноморския флот. Година по-късно е назначен за командващ флота и му е присвоено званието контраадмирал.

„Съвременната обстановка налага ВМС да имат едно голямо военноморско съединение – каза командира на пункта за базиране Варна, кап. 1 ранг Георги Георгиев. В днешното си състояние Военноморска база Варна е под формата на Пункт за базиране е в състав на флотилия бойни и спомагателни кораби, съвместно с формированията, базирани в Пункт за базиране Атия. Базата развива своята структура, усвоява нови задачи, формира кадри, усъвършенства военноморската наука. Хиляди млади хора се учат на мъжество, професионализъм и родолюбие. Най-големият кораб във флотската летопис – ескадреният миноносец „Георги Димитров“ за първи път през 1957 г. напуска пределите на Черно море, за първи път през 1966 г. поход в Средиземно море извършват стражевите кораби „Дръзки“ и „Смели“, а кораби от съединението многократно осъществяват бойна подготовка в отдалечени райони, участват в крупни национални и международни учения –допълни кап. Георгиев.

Днес в състава на базата влизат щаб; патрулен, миночистачен и спомагателен дивизион; хидрорайон; свързочно и радиотехническо поделение; ремонтна работилница и други обслужващи поделения; брегова батарея; крайбрежни постове. Базата разполага с оперативен център, учебни кабинети, полигон за обучение на водолази, видеоцентър, киносалон, спортен комплекс. И днес Военноморска база Варна е боеспособно поделение на флота, участва във всички учения от типа „Бриз“ и „Кооператив Партнър“ и двустранни учения с ВМС на черноморските държави, ежегодно нейни кораби плават в Средиземно море, изпълнява нови функции във взаимодействие с гражданските морски организации по морско спасяване, борбата с контрабандата и съдействие на граничните органи. От 2011 г. е Пункт за базиране в състава на Военноморска база Бургас (ВМБ-ВМС). 9 дни след създаване на морската част на първообраза на формированието Военноморска база Варна, на 21 ноември 1897 г. с княжески указ е създаден и флотския арсенал – каза още кап. Георгиев.

По отношение на фотоизложбата командирът на Пункта за базиране, Варна направи уточнение, че могат да се разграничат 2 раздела. До началото на 90-те години всички снимки са черно-бели, а след това – цветни. До 1990 г. фотосите са насочени към корабите и изпълнението на задачите на море и в базови условия, а след това – към личния състав.

Част от снимките в тази изложба са намерили място в специална юбилейна брошура. Голяма част от снимковия материал е предоставен от фонда на Военноморския музей, за което кап. Георгиев благодари на директора ѝ д-р Мариана Кръстева.

Военноморска база Варна е създадена с княжески указ № 40 от 12 ноември 1897 г. (18 години след създаването на флот на Дунав). С него се постановява формирането на Морска част с щаб във Варна. И преди тази дата военноморски флагове се веят над няколко съда, базирани в морския град, но получаването на построения в Бордо учебен крайцер „Надежда“ (1898 г.), включването във флота на 6-те миноносци – „Дръзки“, „Смели“, „Храбри“, „Строги“, „Летящи“ и „Шумни“ (1908 г.), както и някои други кораби, бележи важен етап в развитието на флота.

Бойното му кръщение през Балканската война превръща торпилирането на турския крайцер „Хамидие“ от миноносеца „Дръзки“ на 21 ноември 1912 г. в най-голямата българска морска победа. Преживял най-тежкия си период от около 20 години след Ньойския договор, който всъщност го ликвидира, военният флот намира сили да участва активно във Втората световна война. След включването на България в антихитлеристката коалиция от 1944 до 1948 г. военните моряци, предимно от базата, изпълняват важна военнополитическа и икономическа задача – водят борба с минната опасност на Черно море и Дунав. Унищожени са хиляди мини, преведени зад трал са десетки конвои, отново са дадени жертви. Един от най-отличилите се през войната кораби – миночистачът „Христо Ботев“, и днес е в състава на базата като спомагателен катер. След войната Военноморска база Варна многократно получава кораби и техника предимно от бившия Съветски съюз, Полша, ГДР и от собствено производство. В нея служат най-големите бойни кораби – два ескадрени миноносеца, три стражеви кораба, една фрегата, корвети, миночистачи, торпедни катери, спомагателни кораби. Част от корабите, усвоявани в базата, след това попълват морските поделения в Бургас, Созопол и Балчик. В периода след 1950 г. във Варна се съсредоточават последователно 2 проекта торпедни катери, които през 60-те години стават основата на съединението леки сили в Созопол.