Софиянци и варненци управляват най-добре разходите си

Млад мъж, под 30-годишна възраст, добре образован и наскоро започнал първата си постоянна работа. Това е профилът на средностатистическия длъжник през последните две години, показват наблюденията на компаниите за събиране на дългове. В първите години след кризата профилът на типичния длъжник бе по-различен - мъж на около 45 години.

"Обикновено сега най-често се сблъскваме с хора, които отскоро са започнали да печелят сами и трудно си правят сметка дали приходите им покриват разходите. Непогасените им заеми основно са за покупка на технически джаджи, но сумите не са много големи - между 1500 и 2500 лв.", обясни Райна Миткова, председател на Асоциацията на колекторските агенции в България.Проучване на бранша за задълженията на домакинствата и на бизнеса през 2017 г. показва още, че най-много некоректни платци има в Бургас, Стара Загора и Русе. А софиянци, пловдивчани и варненци най-добре контролират личните си бюджети. "Банките трябва да внимават с кредитите и да отчитат спецификата на икономическо развитие на отделните градове, където стандартът на живот се отличава от София и Пловдив", коментира Миткова.

Като цяло дълговото бреме на домакинствата е станало по-поносимо и по-лесно за обслужване - паралелно с увеличаването на заетостта и доходите в страната, показва проучването. През 2016 г. средната стойност на лошите заеми на домакинствата у нас е била 912 лв., през 2017 г. тя вече е 775 лв. Сумата е с 40% по-ниска от обявената от НСИ средна заплата в страната в края на миналата година - 1095 лв. Българинът все по-често задлъжнява към компаниите за бързи кредити и по-малко към банките. Една трета от всички суми, които са били прехвърлени на колекторските фирми за събиране, са именно бързи заеми. А година по-рано тези вземания са били само 19.7% от портфейла на "събирачите". Растат като дял и борчовете по автомобилния лизинг - през 2017 г. той е 5% от сумата, която попада в събирачите на дългове, а година преди това е бил под един процент. В същото време банковите заеми намаляват и вече формират 42% от портфейла на колекторските фирми, докато преди година са били 49%. Намаляват и неразплатените сметки към телекомите - за разговори, интернет, телевизия.

"Хората ползват бързи кредити и лизинг, за да покрият конкретна нужда, но все по-често се случва тези заеми да са за луксозни и недобре обмислени разходи. Това е причината за по-честото забавяне при обслужването им в сравнение с банковите продукти", коментира Александър Грихилис, управител на "Фронтекс интернешънъл".

Колекторските компании отчитат и намаление на общата сума необслужван дълг, който са изкупили от банки, фирми за бързи кредити и търговски дружества, въпреки увеличението на броя на длъжниците. През миналата година те са изкупили 2.6 млн. задължения за общо 772 млн. лв., докато година по-рано броят им е бил 1.8 млн., а сумата 900 млн. лв. "Стрес тестовете на финансовата система през 2016 г. принудиха кредиторите да изчистят масирано лошите си кредити. Очакванията тази тенденция да продължи през 2017 г. не се оправдаха, но през 2018 г. размерът на продадените дългове може да достигне 1 милиард лева", посочи Райна Миткова.

segabg.com

Четете още: България е сред най-податливите на фалшиви новини европейски страни